Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Достигна го лек тласък на сила и той осъзна, че Миранда е успяла да присъедини силата си към неговата. Изпита чувство на увереност, щом тя го докосна, и част от съзнанието му, която все още можеше да разсъждава, й върна благодарностите му.

С всяка изтекла секунда търсещото съзнание от другата страна на разлома разбираше все по-ясно къде точно е Пъг. Но той вече бе приготвил своето заклинание.

Отвори очи и за миг му се стори, че вижда два образа наведнъж. Пред него стоеше Томас, с вдигнат меч, Миранда и Накор бяха до него. Зад този образ се мержелееше разкъсан участък от пространство и време, през който към него надничаше огромен ужас. Това, което най-много стъписа Пъг, беше образът на огромно око, надничащо през ключалка.

Пъг замахна с мистичната си сила, разкъса крепежната енергийна матрица и усети от другата страна на разлома ужасен гняв.

— Бягайте! — извика той, обърна се и осъзна, че не може да помръдне. Томас метна щита си на гръб, прегърна Пъг и го вдигна.

Изхвърчаха от сградата тъкмо когато Риана кацна.

— Повиках я — каза Томас.

Докато се качваха на дракона, земята под тях започна да се тресе. Когато Риана се понесе към небето, откъм сградата се разнесе ужасен тътен.

Крилете на драконката заплющяха и тя набра височина. Пъг погледна надолу. Към сградата се понесе силен вихър и тя започна да трепери и да се тресе. Пукотът на греди предизвести рухването на покрива и той се срина.

— Всичко ще бъде засмукано в разлома! — каза Миранда.

— Дано да не е всичко — отвърна Пъг.

— А бе ще е — каза Накор. — Но ще остане голяма дупка.

Последва оглушителен грохот и точно както бе предсказал Накор, в земята се появи огромна дупка и сградата рухна в нея. Към небето се изстреля гигантски облак прах и в дупката пропадна още земя. След това тътенът секна.

— Свърши ли се? — попита Миранда.

Пъг затвори очи и отпусна глава на гърба на Томас.

— Никога няма да свърши.

Дрипавото момче се шмугна под протегнатите ръце на стража и той извика:

— Ей!

— Трябва да говоря с шерифа! — викна дрипльото.

Даш се обърна и видя тичащия по стъпалата хлапак. Стоеше на бойниците над градските порти и наблюдаваше развръщането на кешийските войски в предутринната тъмнина.

— Какво искаш? — попита той строго.

— Трина каза да ти предам нещо. Южната дворцова порта! Веднага!

Даш се сети, че е подценил агентите в Двореца. Южната порта беше входът, през който търговците осигуряваха доставките си. Отваряше се към широк плац, използван за тренировката на Пурпурните орли на Калис, и освен това осигуряваше пряк достъп до участъка на двореца, незащитен от стени и порти. Ако през този вход в града проникнеха кешийци, щяха не само да са в града, а щяха също така да са и в двореца. Даш извика на Густаф:

— Южната порта!

Густаф имаше подръка ескадрон, готов да полети към всяка точна на отбраната, и той се понесе веднага.

Даш се обърна към офицера до себе си и каза:

— Оставаш да командваш. Докато не им докладват, че портата е отворена, ще продължават сценката с поредната покана да се предадем.

Слезе бързо по стълбите и хукна след Густаф и мъжете му. Затича по улиците и скоро чу шума на битката.

— Къде е дворцовата стража?

— Заповядано им е да държат главната порта — отвърна Густаф.

— Кой даде заповедта? — попита Даш.

— Мислех, че си ти — отговори полицаят.

— Когато разберем кой е издал тази заповед, ще знаем и кой е сложил отровата.

Даш и полицаите му профучаха по улицата до най-северния вход към двореца и завариха портата без охрана. Даш махна на мъжете да притичат вляво, покрай конюшните и на плаца от северната страна. Видя, че от другата страна на плаца, пред Южната порта, се вихри битка. Беше прекарвал фургони през тази порта, докато работеше за Ру Ейвъри, сякаш преди много години, в някакъв друг живот, но този покрит с каменни плочи двор никога не му се беше струвал толкова голям.

Видя, че битката е почти решена. Старци, хлапета и само неколцина мъже стояха срещу въоръжени наемници, тренирани убийци, които ги отстраняваха от пътя си с желязно хладнокръвие.

Пред дебелата греда, която държеше портата затворена, стоеше Трина, с меч в едната ръка и кама в другата. В краката й лежеше плувнал в кръв мъж.

Наемниците при портата бързо изтласкваха крадците и Даш напрегна цялата си воля, за да се добере по-бързо дотам. Беше на двайсет крачки, когато видя как един космат мъж удари някакъв млад крадец — почти момче, — след което се обърна, за да помогне на другаря си срещу Трина.