Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Извинявай — прошепна Ерик. — Но не мога да търпя, когато ми се подиграваш.

Кити се вгледа в лицето му, в очите й бликнаха сълзи и тя изведнъж се разплака. Опря брадичка на рамото му, притисна буза до страната му и прошепна:

— Ти извинявай. Не знам да се държа другояче.

— Никога няма да те нараня — прошепна той.

— Знам — отвърна му тя тихо. — Толкова съм объркана… — Отдръпна се и той видя, че се усмихва. — И за това си виновен ти, Ерик фон Даркмоор.

Той я целуна.

След малко се чу кашлица, Ерик се обърна и видя Накор да наднича отдолу — беше се качил на стълбата към плевника.

— А, тук си бил!

Без да каже и дума, Ерик изпъна крак и ритна стълбата. Накор изпищя. Чу се едно силно „туп“, после „оох“ и стенания.

Кити се разсмя, а Ерик продължи да се облича. След малко — Накор още стенеше и не ставаше от сеното — каза:

— Като си свършиш пиесата, вдигни стълбата, ако обичаш.

Стоновете моментално се смениха с кикот.

— Добре ме познаваш май — каза Накор.

Стълбата се появи на ръба на плевника. Ерик се обърна към Кити. Вече беше облечена. Слезе пръв по стълбата, а тя го последва.

— Извинявай, че досаждам на теб и на милата дама, но трябва да те видя — каза Накор.

— Защо? — попита Ерик.

— Да ти кажа довиждане за малко.

Шо Пи, някогашният боен другар на Ерик и сегашен ученик на Накор, стоеше мълчаливо на прага.

— Къде заминаваш тоя път?

— Пак за Звезден пристан. Кралят ме помоли да се върна там, докато лорд Арута не дойде да помогне на баща си. — Лицето му стана сериозно. — Става нещо. Принц Ерланд отплава тази нощ с един кешийски кораб.

— Не е наша работа — каза Ерик.

Накор кимна.

— Разбирам.

— Ами, лек път и ми се обади като се върнеш.

Накор кимна.

— Ще се обадя.

Махна на Шо Пи да го последва и си тръгнаха. Ерик се загледа след тях, докато се скриваха в нощта.

— Това е най-странният дребосък, когото съм виждала — промълви Кити.

— Не си първата, която го забелязва — каза Ерик. — Но е свестен човек и струва колкото шестима, когато си на път с него. Твърди, че нямало магия, но ако има някой, който разбира от магия повече от него, не съм го срещал.

Кити го прегърна.

— Какво искаше да каже с това, че „става нещо“?

Ерик я целуна.

— Ти хващаш шпиони, а искаш от мен да говоря за тайни?

Тя кимна и опря глава на гърдите му.

— Понякога си мисля, че разбирам какво става, Ерик. Събирам разни парченца, които чувам. Друг път не съм сигурна дори какво правя тук. Откакто умря Боби, често ми се струва, че съм в едно от онези места, за които говорят жреците — един от по-малките адове. Не мога да напусна хана, освен ако не водя двама стражи със себе си. Шегаджиите са ме белязали за смърт, но пък те са единственото семейство, което познавам.

— Когато имам време, ще те отведа някъде далече от града.

Тя се притисна до него за миг, после каза:

— Трябва да се връщам на работа.

Влязоха заедно. Кити мина мълчаливо през кухнята и зае обичайното си място зад тезгяха.

Джедоу Шати и Оуен Грейлок си седяха на масата, но Ру го нямаше.

— Къде е Ру? — попита Ерик, докато сядаше.

— Е, ти се забави и той, Джими и Даш си тръгнаха. Имали някаква важна среща — каза Грейлок.

— Накор намери ли те? — попита невинно Джедоу.

— Да — отвърна Ерик сърдито.

— Не в съвсем неудобен момент, надявам се — каза Джедоу и се ухили.

Ерик се изчерви и отвърна:

— Не.

— Това е добре — каза Джедоу. След което избухна в смях, толкова заразителен, че Грейлок и Ерик също се разсмяха.

Кити дойде до масата с кана бира и попита:

— Какво ви е толкова смешно?

И тонът, и изражението й говореха красноречиво, че тя е предмет на някаква шега, казана от Ерик, някаква хвалба на мъж завоевател, и че нищо няма да може да поправи щетите.

— Накор — каза Грейлок и отново се разсмя.

— О — каза Кити, сякаш това обясняваше всичко. Усмихна се на Ерик и той й върна усмивката.

След като тя ги остави, Джедоу попита:

— Значи има нещо между вас двамата все пак?

Ерик кимна и каза:

— Да. И това адски ме плаши.

Грейлок вдигна халбата си като за наздравица.

— Виж, това вече е сериозно.

Джедоу кимна мъдро.

— Много сериозно.

— Кое? — попита Ерик разтревожено.

— О, ама той наистина е много зле — каза Джедоу.

— Така си е — отговори Грейлок.

— Какво искате да кажете? — настоя Ерик.

— Ама ти наистина ли не си бил влюбен досега? — попита Грейлок.

А Джедоу подхвърли язвително:

— Той е толкова тъп, че и да е бил, не го е разбрал.