Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Ерик почука на вратата и Уилям вдигна глава.

— Да, старши сержант?

— Можете ли да ми отделите една минута, сър?

Уилям му махна към стола и Ерик седна.

— Какво има?

— Не е за обучението — каза Ерик. — То си върви добре. Лично е.

Уилям го гледаше равнодушно. Макар да служеха заедно, всеки позволяваше понякога другият да зърне една или друга страна от личния му живот, но никога не бяха разговаряли по лични въпроси.

— Слушам те — каза рицар-маршалът на Крондор.

— Обичам едно момиче и, хм, ако не възразявате, просто исках да поговорим за това как човек може да е войник и да е женен.

Уилям помълча, после кимна.

— Изборът е труден. Някои се справят добре със семейните неща. Други — не. — Замълча. — Мъжът, който беше на този пост преди мен, Гардан, беше някога сержант също като теб. Служил е при лорд Боррик, херцога на Крудий, когато баща ми е бил там като дете. Дошъл е в Крондор с принц Арута и се е издигнал до този пост. И през цялото време е бил семеен.

— Как се е справял?

— Добре, общо взето — каза Уилям. — Имаше няколко деца, едно от които стана войник като него. Загина при опустошаването на Далечния бряг.

Ерик помнеше разказите на втория си баща, Натан, за онези дни.

— Гардан вече беше умрял. Другите му деца са живи, мисля.

Уилям стана, затвори вратата, върна се и седна на ръба на бюрото си. Ерик забеляза, че освен официалния си служебен табард рицар-маршалът е предпочел да облече проста войнишка униформа без отличителни знаци.

— Виж, това, което предстои… — почна Уилям. Помъчи се да намери подходящите думи и продължи: — Дали такава връзка е разумна?

— Разумна или не, аз я имам — отвърна Ерик. — Никога не съм изпитвал такива чувства към никое момиче.

Уилям се усмихна и за миг на Ерик му се стори, че е свалил години от раменете си.

— Разбирам.

— Ако не възразявате, че ви питам, вие били ли сте женен някога, сър?

— Не — каза Уилям и в гласа му се долови нотка на съжаление. — В живота ми като че ли никога не е имало място за семейство.

Отиде при стола си и седна.

— Честно казано, и в моето семейство нямаше много място за мен.

— Баща ви ли? — попита Ерик.

Уилям кимна.

— Имаше време, когато си бяхме толкова сърдити, че не си говорехме. После го преодоляхме. Но е трудно. Ако видиш баща ми, ще си помислиш, че ми е син. На външност е с не повече от десет години по-стар от теб. — Уилям въздъхна. — Иронията е в това, че както се оказа, като станах войник, аз изпълних някогашната негова момчешка мечта. Той настояваше да изучавам магия.

Уилям се усмихна.

— Представяш ли си, да растеш някъде, където всички практикуват магия, или да си женен за някоя, която го прави, или да си син или дъщеря на човек, който го прави?

Ерик поклати глава.

— Но все пак дарбата трябва да ви е вродена в семейството. Срещал съм сестра ви.

Уилям се усмихна тъжно.

— Друга ирония. Гамина е осиновена в нашето семейство. И е много по-веща в магическите неща от мен. Аз имам само един жалък талант. Мога да разговарям с животните. Разговорите обикновено са доста къси и безинтересни. Освен с Фантус, разбира се.

При споменаването на огнедрейка Ерик каза:

— Не съм го виждал из двореца напоследък.

— Той идва и си отива, когато му хрумне. И когато го попитам къде е, настойчиво ме пренебрегва.

— Все още не съм по-близо до решението си отпреди — каза Ерик.

— Познавам това чувство — въздъхна Уилям. — Имаше една млада чародейка от Звезден пристан, от пустинното племе на Джал-Пур, дойде да учи при баща ми, когато бях момче. Беше с две години по-голяма от мен.

— Беше най-красивата жена, която съм виждал — въздъхна Уилям. — С тъмна коса и очи с цвета на кафе. Вървеше, все едно танцуваше, а гласът й беше музика. Бях пленен още щом я видях. Тя знаеше, че съм синът на Майстора, момчето на Пъг, и че съм увлечен по нея. Преследвах я навсякъде, бях истинска напаст. Тя ме търпеше милостиво, но след време, мисля, почнах да й опъвам нервите.

Уилям се загледа през прозореца към двора.

— Мисля, че тъкмо безразличието й към моите ухажвания и предложения за годеж бяха причината да напусна Звезден пристан и да дойда в Крондор. — Усмихна се на спомена. — Тя дойде две години по-късно.

Ерик вдигна въпросително вежда.

— Бащата на принц Арута имаше един магьосник съветник, един чудесен старчок, Кълган. Не беше от най-могъщите чародеи, но беше един от най-умните мъже. За мен в много отношения той бе като дядо. Смъртта му удари много тежко баща ми. Все едно, принц Арута реши, че му е нужен магически съветник в двора, затова помоли баща ми да му прати най-добрия в Крондор. Татко изуми всички, като изпрати вместо някого от майсторите нея. Отначало помислих, че я е пратил само за да ме провери. — Усмихна се тъжно и продължи почти през смях: — Представяш ли си ужаса на благородниците, когато се разбра, че тя не само е кешийка, но е далечна родственичка на един от най-могъщите и благородни властелини от Джал-Пур. Само желязната воля на принц Арута принуди двора да я приеме.