Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Ерик намръщи чело и се загледа в бирата си, сякаш търсеше отговора в нея. После изведнъж се ухили на двамата си приятели и се обърна да погледне Кити, която много усърдно чистеше тезгяха и си говореше тихичко с едно от другите слугинчета.

— Влюбен съм — каза Ерик на приятелите си. Каза го като откровение.

Грейлок и Джедоу не можаха да се сдържат и се разсмяха пак.

— Хайде, момче — каза Джедоу. — Май ти трябва още едно пиене.

Грейлок поклати глава и въздъхна.

— Ех, де да можех пак да съм млад…

Ерик бе учуден от всички тези странни чувства на радост и на неувереност, които кипяха в него. Погледна крадешком към Кити и видя, че и тя го гледа. Усмихна й се и тя отвърна на усмивката му.

А след това, докато Джедоу и Грейлок си подхвърляха хитроумни намеци, над Ерик надвисна тъмен облак — той се замисли за предстоящата битка. И се зачуди как е могъл да си позволи да мисли за нещо друго.

Силвия ухапа закачливо Ру по врата.

— Оу — каза той, къде на шега, къде от истинска болка. — Много силно хапеш.

Тя се нацупи.

— Трябваше да те накажа. Много дълго те нямаше.

Сви се в прегръдката му и той каза:

— Знам. Но наближава… — И спря. За малко да каже „нашествието“.

— Кое наближава?

Ру се вгледа в лицето й на светлината на свещта. Беше дошъл късно и веднага си легнаха. Баща й беше някъде навън по работа и той реши да остане цялата нощ, вместо да се връща в градската си къща преди съмване, какъвто му беше навикът, когато Джейкъб Истърбрук си беше у дома. Щом си помисли за изгодите, които баща й бе извлякъл от неговите компании в търговията с Велики Кеш, Ру отново се зачуди дали не изтървава неща, които тя казва на баща си. Но се постара да потисне тревогата си.

— Исках да кажа, че колкото повече наближавам целта си — да взема под свой контрол целия превоз по Горчивото море, толкова по-малко време ми остава за всичко друго.

Тя го ухапа по рамото, този път толкова силно, че го накара наистина да изреве.

— Това го обяснявай на жена си — подразни го Силвия и посочи следите от зъбките си. — И това.

После стана от леглото и Ру отново се възхити на красотата на голото й тяло. Беше най-красивата жена, която бе срещал, а на светлината на единствената горяща свещ приличаше на изваяна от оживял мрамор, без никакъв недостатък. Ру помисли за пълничкото, пухкаво тяло на жена си, отпуснато и вяло, за белезите, които й бяха останали от ражданията, и неволно се удиви, че изобщо е способен да прави любов с нея.

Силвия си облече робата и той каза:

— Какво ти става?

— Имаш време за Хелън Джейкъби, а на мен от няколко дни не си се обаждал.

— Не е възможно да ме ревнуваш от Хелън!

— Защо? — Тя го погледна с укор. — Често ходиш при нея, нали? Не може да се каже, че е някоя кльощава селска мома, и не е непривлекателна. И непрекъснато повтаряш колко я цениш заради ума й.

Ру стана от леглото и каза:

— Аз убих мъжа й, Силвия. Дължа й някакво утешение. Но не съм я пипнал.

— Бас държа, че би искал да я опипаш — заяде се Силвия.

Ру понечи да я прегърне, но тя го отблъсна и се отдръпна.

— Силвия, не си права.

— Аз ли не съм права? — каза тя и пусна робата си да се разтвори.

Ру се възбуди отново.

— Ти си мъжът с жената, с децата и високото положение. Аз бях една от най-желаните за брак дъщери в Кралството, докато не срещнах теб. — Нацупена, тя пристъпи към него и гърдите й се отъркаха в оголената му гръд. — Аз съм любовницата. Аз съм жената без положение. Можеш да ме напуснеш, когато поискаш. — Ръката й заописва малки кръгчета по корема му.

Дишането на Ру се учести.

— Никога няма да те оставя, Силвия.

Тя посегна по-надолу и го погали.

— Знам.

Той смъкна робата, грабна я и я хвърли в леглото. Облада я бързо, вричайки се във вечната си любов. Тя гледаше втренчено балдахина над тях и се мъчеше да потисне прозявката си. На устните й се оформи самодоволна усмивка, която нямаше нищо общо със страстта и удоволствието, но имаше всичко общо с властта. Ру беше на път да стане най-важният търговец в историята на Кралството, и в същото време беше под пълната й власт. Тя се вслуша в учестеното му дишане, докато страстта му растеше, отвлечена и отегчена. Новото усещане от любовта с него отдавна се бе изчерпало и тя предпочиташе братовчед му Дънкан, който бе много по-привлекателен, пък и апетитът му към повече изобретателност в креватната игра много повече съвпадаше с нейния.

Знаеше, че Ру ще се ужаси, ако разбере, че двамата с Дънкан често делят същото това легло, а понякога вкарват в него и някой от слугите. Знаеше, че Дънкан ще е податлив, докато са му достъпни пищните дрехи, хубавите ястия, редките вина, красивите жени и всички други изкушения на богатството. От него щеше да излезе великолепен любовник, след като тя се омъжеше за Ру, а някой ден — и негов напълно приемлив пред обществото заместител. Докато Ру достигаше върха на своята жар, Силвия разсеяно мислеше колко ли още ще трябва да чака, за да се омъжи за този отблъскващ дребосък, след като уреди убийството на дебелата му жена. И докато мислеше как един ден ще завладее финансовите империи и на баща си, и на Ру, усети, че най-сетне и нейната страст се усилва, и тъй като Ру не можеше да се сдържа повече, тя се сля с него в изблик на неудържима похот, представяйки си, че е най-властната жена в историята на Кралството.