Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Джими погледна брат си, а Даш каза:

— Не знам. Кити е странно момиче. Мисля, че тя просто… обича да има някой силен мъж около себе си.

— Ерик е точно такъв — каза Ру.

Ерик отиде при тезгяха.

— Кити?

— Да, старши сержант? — отвърна тя хладно.

— Ами… — Той отново се изчерви. Тя го прикова с очи. — Аз… такова…

— Хайде, изплюй го преди да си се задавил.

— Какво искаше да кажеш?

— Да кажа? — попита тя и го изгледа скептично. — С кое?

— С това „О“.

— Нищо. Просто „О“ като „О“.

Ерик изведнъж разбра, че го правят на глупак, и усети как червенината се надига от врата към лицето му.

— Ти май се занасяш с мен.

Тя се пресегна през тезгяха и го потупа по страната.

— Никак не е трудно.

— Какво ти става? — попита той, загубил всякакво чувство за хумор. — Да не си ми сърдита?

Тя въздъхна.

— Просто съм сърдита на всички мъже.

— Е, ами тогава изкарай си го на някой друг — каза Ерик.

Очите й се присвиха.

— Виж ти каква неочаквана нежност за човек, който е убивал с дузини и е спал с курви до приятелите си.

Ерик се обърка. Погледна я и попита смутено:

— Ти какво мислиш за мен?

Кити се вгледа в лицето му дълго и мълчаливо, след което тихо отвърна:

— Не знам.

Ерик я зяпна. На светлината на факлата горната й устна лъщеше. Беше се изпотила, въпреки вечерния хлад.

След малко тя попита:

— А ти какво искаш?

Ерик поклати глава.

— И аз не знам, но… просто не ми хареса, когато ти…

— Казах „О“? — довърши вместо него тя.

Прозвуча толкова глупаво, че Ерик се засмя.

— Да, точно това имах предвид.

— Я ела с мен — каза тя.

Даде знак на едно от другите момичета, че излиза, и поведе Ерик през кухнята, покрай готвача и помощниците му, и излязоха през задната врата в двора зад хана.

За миг Ерик изпита странното чувство за нещо познато; беше отраснал точно в такъв двор, с конюшнята и ковачницата, и с плевника зад хана, разбира се. Около кладенеца имаше дървена пейка, за по-ниските, които не могат лесно да извадят ведрото. Кити седна на нея и махна на Ерик да седне и той.

— Колко е тихо тук — каза Ерик.

Кити сви рамене.

— Не съм забелязала. Обикновено съм много заета.

Ерик седна, а Кити се наведе и го целуна. За миг той остана неподвижен, после отвърна на целувката й. Целувката продължи дълго. После тя се отдръпна, погледна го и каза:

— Никога не съм го правила.

— Не си целувала мъж? — Гласът на Ерик беше пълен с изненада.

— Аз съм крадла, не съм курва — каза тя. — Изнасилвали са ме и мъже са си пъхали езиците в устата ми, но никога не бях целувала някого.

Ерик зяпна.

— Ами Боби? — успя той да изломоти най-сетне.

Тя сви рамене.

— Какво Боби?

— Ами, аз мислех… — Ерик се поколеба. — Просто всички смятахме, че вие с него…

Тя сведе очи.

— Щях да го направя, ако беше поискал. Той беше добър с мен. Даже по-добър, отколкото заслужавах. Искам да кажа, той се държа грубо с мен онази нощ, когато ме хванахте, заплашваше, че ще ме обеси и така нататък, но общо взето ми беше смешно. И не позволи на никого да ме нарани. — Кити посочи към хана. — Трябваше да следя за Шегаджии и за всеки, който души наоколо, но сега съм просто момичето на тезгяха. Не е лошо. Защото не искам да съм курва.

Сведе очи.

— Щях да легна с Боби, защото той беше добър с мен, но не го обичах и той не ме обичаше. — Погледна Ерик. — Мисля, че той не обичаше никого… освен може би капитан Калис.

— Боби му беше предан.

— По едно време мислех, че може да е от онези мъже, които обичат други мъже. — Тя махна с ръка. — Не че ме интересува — не съм поклонничка на Сунг Благочестивата. После чух, че прескача редовно в „Бялото крило“, и мисля, че просто е искал да го чеше където го сърби някоя, която…

— За която не му пука ли? — помогна й Ерик.

— Аха. Точно така. Че ако го направи с мен или с някоя друга, която не е курва, това може да направи нещата… нали разбираш, различни.

Ерик кимна.

Кити въздъхна.

— Боби се шегуваше и ме разсмиваше. Отначало се боях от него, защото казваше, че ще ме убие, ако предам принца или херцога, и виждах в очите му, че говори сериозно. Но след време, когато хората тук почнаха да се държат добре с мен, ами… престанах да се боя.

— Нямам къде да отида, тъй че харесва ли ми, или не, това е домът ми. — Тя помълча малко, загледана към хана. — Не е лош живот. Знам, че идва нещо голямо. Не може да работиш тук и да не схванеш някои неща. Войници, които не дрънкат за това, което правят, пазят тайна. Така че идва нещо голямо. Не зная какво и мисля, че не държа да го знам. — Отново се смълча и вдигна очи към светлата луна.