Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Вазарий се наведе към него и заговори тихо.

— Вие ме изненадвате. Смятах, че искате да установите свое представителство тук, в Квег, господин Ейвъри.

Ру поклати глава.

— Сигурен съм, че вашите местни търговци бързо ще ме поставят в неизгодно положение. Не, трябват ми сигурната ръка и опитът на човек, известен в Квег със своята прозорливост и мъдрост. Той би се облагодетелствал от такова уреждане не по-малко от мен.

Ру замълча. Вазарий знаеше какво би могъл да предложи. Можеше да внесе храни, които да превърнат тази трапеза в най-пищната в Квег. Ненадминати в целия свят вина. Коприни от Кеш за дъщеря му. Предмети на лукса, за които тукашните хора явно жадуваха.

Ру се огледа. Беше разбрал защо всички тукашни сгради са от мрамор: на Квег мраморът беше в изобилие. Дървото беше оскъдно. Повечето орна земя беше разчистена още преди столетия за житни култури. Предпочитаните животни бяха овцете, тъй като от тях се получаваше повече месо срещу по-малко трева, отколкото от едър добитък. Всичко около тази вечеря говореше за народ, който благоденства, но на висока цена. Квег определено беше узрял за внос на луксозни стоки от Кралството.

— Какво предлагате? — каза Вазарий.

— Почти всичко, милорд — отвърна Ру. Помълча и добави: — Стоки на лукса, редки изделия. — Вазарий не мигна. Ру заговори отново. — Дървен материал, въглища и говеждо. — В очите на Вазарий блесна искра и Ру разбра, че вече са равни в играта. Усети как топлата тръпка на успеха плъзва по тялото му — вече плуваше в свои води. Беше дошъл моментът за пазарлъка.

— Каква стока искате да подсигурите? — попита Вазарий.

— Всъщност имам една поръчка и ако я изпълня, това ще бъде голямо начало за един такъв търговски съюз.

— Какво търсите да купите?

— Огнено масло.

Вазарий примига. Това беше най-откритата му реакция до този момент и Ру си даде сметка, че не би седнал да играе на карти с този човек. Но разбра, че го е изненадал.

— Огнено масло?

— Да. Сигурен съм, че разузнаването ви ви е донесло, че Кралството се готви за война. — И веднага превключи на словото, което Джеймс го беше накарал да наизусти. — Кеш отново се е раздвижил и се опасяваме, че се готви да нахлуе. Тъй като принцът в Крондор е нов и нямаме опитен пълководец, който да води армиите на Запада, би било разумно да се подсигурим колкото се може по-добре. Сега обучаваме още мъже за армията на принца и се стремим да укрепим отбраната си с огнено масло. Знаем как да го произвеждаме и съм сигурен, че сте наясно с това; то вече не е тайна. Но ни липсват достатъчно цехове и съоръжения за производство, за да осигурим необходимото количество.

— Колко ви е нужно?

— Десет хиляди бъчви.

Ру забеляза отново искричките в очите на събеседника си: слисване, последвано почти моментално от алчност. И отново премисли дали все пак не би седнал да играе на карти с този човек.

Даш се изсмя.

— И тогава попитах — продължи Джими, — червените пъпчици по-трудно ли се отглеждат от жълтите?

Оуен Грейлок, рицар-капитанът на армията на принца на Запада, каза:

— Ти направо си я обидил, Джеймс.

Джими се усмихна.

— В онази странна земя това, което говориш, е много по-важно от това, което имаш предвид. — Той отпи от халбата си. — При други обстоятелства момичето можеше да ми се стори привлекателно, но това нейно презрение към мен само защото идвам от друга страна… Всякаква романтична връзка беше невъзможна.

— Да, ама с онова слугинче по-късно същата нощ май нямаше такива проблеми — подхвърли Ру.

— Мислех, че си заспал — ухили се Джими.

Ру поклати глава.

— Бях, но вие ме събудихте. Реших, че ще е по-малко неловко, ако се направя на заспал. Освен това имам приятели, които се сношаваха само на педя от мен по биваците. — И хвърли поглед към Ерик.

Кити, която стоеше зад Ру и тъкмо слагаше нови пълни халби, каза „О?“ с твърде многозначителен тон, след което се обърна и тръгна към тезгяха.

Ру се засмя, засмяха се и всички останали, а Ерик се изчерви.

— Какво става тук? — попита Дънкан Ейвъри. — Нещо май се заформя между двама ви, а?

— Не, доколкото знам — вдигна рамене Ерик и хвърли поглед след Кити.

— Доколкото знаел! — възкликна Джедоу Шати. — Момче, или има нещо, или няма. Толкова е просто, дори за задръстен като теб.

Ерик се надигна от масата.

— Прав си. Извинете ме.

И тръгна след Кити. Джедоу се засмя.

— Богове, ако това момче наистина е толкова тъпо, когато стане дума за жени, май ще трябва да го убием, за да го отървем от мъките.