Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Удивително — възкликна Ру и пристъпи да огледа изделието. — Джими, ела да видиш.

Джими се приближи да види какво му сочи Ру и видя един мраморен блок, тънко отрязан, но въпреки това с теглото на едър мъж, хитроумно окачен на панти и с противотежест, така че да се отмества почти без никакво усилие.

Ру посочи пантите.

— Много умно са измислени.

— Скъпо е — каза Джими.

— Нашият домакин е един от най-богатите хора в Квег.

Момчето, което беше разопаковало багажа на Джими и беше прибрало вещите му в раклата до едно от леглата, дойде, застана до момичето и зачака.

Ру не беше много сигурен какво следва, но Джими каза:

— Можем да се окъпем сами, благодарим. Нашият обичай е такъв. Ако може, ни оставете сами.

Двамата млади хора продължаваха да чакат с безизразни лица. Джими изобрази с ръце къпане и посочи себе си и Ру, а след това слугите и вратата. Слугите се поклониха и излязоха. Ру каза:

— Слуги за баня?

— Съвсем обичайно тук, както и в Кеш. Не забравяйте, те са роби, така че живеенето им в луксозна къща като тази зависи от това дали ще задоволят господаря и гостите му. Дори най-малката грешка на някой от тях може да ги прати в някой пристанищен бардак или в кариерите, или на друго място, където има нужда от роби.

Ру го погледна слисано.

— Не бях помислял за това.

— Повечето хора в Кралството не го помислят. — Джими почна да се съблича. — Ако не искате да се къпем заедно, мога да вляза пръв или да изчакам.

Ру поклати глава.

— Къпал съм се в студени реки с други мъже, а този басейн ще стигне за шестима като нас.

Съблякоха се и влязоха във водата. Ру се огледа и попита:

— Къде е сапунът?

— Ние сме в Квег — каза Джими и посочи пръчките, подредени по ръба на басейна. — Можете да си свалите мръсотията с тях.

Ру жадуваше за калъп ръчен крондорски сапун, затова погледна недоверчиво пръчките, след което взе една и последва примера на Джими. След двуседмичното пътуване по море не беше толкова мръсен, колкото много други пъти в живота си, но не се чувстваше и съвсем чист. Но след като Джими му показа как се използва пръчката, наречена на местния език стигле, той се увери, че мръсотията бързо се смъква в горещата вода.

Косата беше друго нещо. Няколкото гмуркания под вода не го отърваха от неприятното чувство, че си е все така мръсна, но пък Джими изтъкна, че повечето квеганци си мажат косата.

— А жените? — попита Ру.

— За това не бях помислял — каза Джими, излезе от басейна и се загърна с голям бански чаршаф.

Облякоха се и понеже не намериха място за сядане, се изтегнаха и зачакаха да ги повикат за вечеря. Ру подремна малко в горещия следобед, докато Джими не го събуди.

— Време е за храна.

Ру скочи и видя, че Ливия ги чака до вратата. Взе кутията с рубините и отиде до вратата. Понечи да я поздрави, но тя попита:

— Слугите не ви ли задоволиха?

Ру нямаше представа за какво говори. Джими обаче каза:

— Не, милейди. Просто бяхме уморени и искахме да си починем.

— Ако на вечеря някои от слугите ви допаднат, посочете ги и ще ги пратим тази нощ в стаята ви.

— Ъъ… милейди, моля ви, аз съм женен мъж — каза Ру.

Момичето го изгледа през рамо — вече ги водеше по коридора.

— Това проблем ли е?

— В моята страна е проблем — каза изчервен Ру. Макар да мамеше жена си със Силвия, това му се струваше естествено. Виж, мисълта, че едно от тези млади момчета — или момичета — може да легне в леглото му по заповед, направо го слиса.

Джими едва се удържа да не се разсмее.

Момичето ги въведе в трапезарията. Масата представляваше огромна мраморна плоча, поставена върху красиво изваяни мраморни блокове. Ру си помисли, че сигурно са я довлекли с някакъв кран и че таванът е бил вдигнат след като тази масивна каменна грамада е била сглобена. Покрай масата имаше няколко стола без облегалки с купчини възглавнички върху тях, всъщност по-скоро малки скамейки. Човек не трябваше да ги мести, за да седне да се храни, просто ги прекрачваше. Ливия посочи стола вляво от седналия вече на масата мъж и даде знак на Ру да седне. Самата тя отиде на стола вдясно от баща си. Джими седна отляво на Ру.

Лорд Вазарий беше внушителен мъж. Тогата му беше позахабена, но въпреки възрастта си домакинът им все още беше мъж със здраво телосложение. Имаше рамене на борец и мишци на ковач. Русата му някога коса беше почти побеляла, но намазана и подредена на сплъстени кичури. Той нито се надигна, нито подаде ръка за поздрав, а само кимна.