Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Въпреки лошата слава на квеганците като враждебен към чужденците народ и че общо взето с тях е неприятно да си има човек работа, за Ру простолюдието из града почти по нищо не се отличаваше от хората в Крондор. Единствената забележима разлика беше облеклото, тъй като работниците, товарещи и разтоварващи стоки на пристанището, носеха само препаски на бедрата и превръзки на главите, а работещото из града простолюдие беше облечено в нещо като къси туники от тънка предена вълна и сандали с кръстосващи се до коленете връзки.

Тук-там Ру успяваше да зърне и по някой благородник в тога, но повечето предпочитаха късата туника. Видя и жени, облечени в дълги поли, но с оголени ръце и непокрити глави.

Звуците из града си бяха почти като в Крондор, макар че коне се срещаха рядко. Ру прецени, че при толкова гъсто население сигурно им е нужен всеки къс обработваема земя, което не оставаше много място за не ставащи за ядене животни. На Квег конете явно бяха лукс.

Свитата продължи по виещите се улици нагоре по няколко хълма и накрая стигна до голяма постройка зад висока каменна стена. Портата се отвори и двама стражи в традиционната квеганска военна униформа — гръдна броня, метални ръкавици, къс меч и шлем — ги пуснаха да влязат. Ру си даде сметка, че снаряжението им напомня за легендарните легионери на Кешийските вътрешни легиони. Беше се упражнявал в легионерска тактика, докато служеше в Пурпурните орли на Калис, и знаеше много за тях. Но ги виждаше за пръв път отблизо.

След като поставиха грижливо носилката върху камъните пред входа на сградата, Ру помисли, че му се удава първа възможност да се сближи с истински член на Кешийските вътрешни легиони. Говореше се, че те все още са най-добрите бойци на света, въпреки че не бяха стъпвали извън околностите на падината Оверн, вътрешното море, на което бе построен преди векове град Кеш. Зачуди се дали славата им е оправдана, или е просто наследена от древните завоевания.

Езикът на Квег беше вариант на древния кешийски, говорен по времето на изтеглянето от Горчиво море, така че беше сроден с езиците на Ябон и Свободните градове. Освен това беше много подобен на езика, говорен в Новиндус, така че Ру разбираше повечето от това, което говореха около него.

Но реши, че ще е най-добре да се преструва, че не разбира.

Когато излезе от носилката, някаква млада жена бавно заслиза по трите каменни стъпала, водещи към широкия вход на сградата. Не беше красива, но осанката й беше царствена. Беше стройна и самоуверена и поведението й красноречиво намекваше за пренебрежението, което изпитва към този застанал пред нея чуждоземен търговец, макар това презрение да се прикриваше зад доброжелателна усмивка.

— Господин Ейвъри — заговори тя на завалена кралска реч.

— Аз съм — каза Ру и се преви в уклончив полупоклон.

— Аз съм Ливия, дъщеря на Вазарий. Баща ми ме помоли да ви отведа до покоите ви. За слугите ви ще се погрижат. — Докато Ливия се обръщаше, Джими пристъпи напред и се окашля.

Младата жена се обърна.

— Да?

— Аз съм личният секретар на господин Ейвъри — каза Джими преди Ру да успее да се намеси.

Момичето повдигна вежда, но не каза нищо и Джими прие това за съгласие, че може да тръгне с Ру.

— Ти си моят какво? — тихо попита Ру.

Джими му отвърна шепнешком:

— Спечелих при хвърлянето на монетата. На Даш му се падна да ви бъде слугата.

Ру кимна. Единият вътре с него, другият — отвън, за да види каквото има да се види. Ру беше сигурен, че лорд Джеймс е възложил и други задачи на тия двамата, освен да се грижат той да не свърши мъртъв или прикован зад греблото на някоя галера.

Въведоха ги в голямо преддверие, след това минаха по няколко коридора. Ру бързо реши, че сградата е кух квадрат, и подозренията му се потвърдиха, когато зърна градина през една отворена врата.

Момичето ги въведе в просторно помещение с две легла, покрити с бял мрежест балдахин, и с вграден в пода басейн за къпане. Стаята беше с изглед към крепостната стена към града, но други къщи не се виждаха.

— Това ще ви бъде жилището — каза Ливия. — Окъпете се и се преоблечете. Слугите ще ви доведат на масата ни за вечеря. Дотогава си починете.

Излезе си без повече думи и без да обръща внимание на благодарностите на Ру. Джими се подсмихна, когато един младеж взе торбата от ръката му и почна да я изпразва, после намигна на Ру и килна леко глава.

Едно младо момиче взе да изважда и да подрежда вещите на Ру — сред тях беше и дървената кутия с рубините. Тя я постави на една маса все едно че беше поредната му лична вещ, взе дрехите му и отиде до нещо, което приличаше на плоска мраморна стена. Натисна леко, при което се отвори врата и се откри гардероб.