Реймънд Фийст - Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Господин Ейвъри.

— Милорд — отговори Ру и се поклони, все едно че се намира пред някой принц.

— Писмото ви беше малко загадъчно, но единственото ценно нещо, за което може да става дума, е колекцията рубини, която ми откраднаха преди година. Може ли да си ги получа? — И протегна ръка.

Ру понечи да му подаде кутията над масата, но един от слугите я взе и я поднесе с поклон на господаря си. Той я отвори, огледа набързо скъпоценните камъни и я затвори.

— Благодаря, че ми върнахте собствеността. Мога ли да ви попитам как се сдобихте с нея?

— Както може би сте чули, милорд, напоследък изкупих няколко различни компании и тази вещ беше намерена в една от тях. Тъй като към нея не се намери никаква законна разписка за продажба и тъй като вашето име е ясно написано на кутията, реших, че стоката е била открадната. Помислих, че ще е най-добре да ви я върна лично, поради изключителната красота и висока стойност.

Вазарий подаде кутията на един от слугите, без да я погледне повече.

— Стойността на тези камъни е само в това, че смятах да ги подаря на дъщеря ми за рождения й ден. Слугата, който ги е взел от тази къща, и капитанът, който го е отвел от нашия остров, бяха намерени и с тях се оправихме. Остава да открия на кого са били продадени и всички ръце, през които са преминали преди да ми ги върнете. Всички тези хора ще умрат в големи мъки.

Ру си помисли за своя приятел Джон Винси, който ги беше купил от квеганския капитан, и каза:

— Милорд, бяха в един сандък с други вещи със съмнителен произход. Съмнявам се, че ще е възможно да проследите кой ги е препродавал, докато се озоват при мен. Защо да си правите повече този труд, след като вече са ви върнати? — Много се надяваше, че лорд Вазарий ще го послуша. Очевидно мъртвият вече капитан не беше изтървал името на Джон, иначе двамата с Ру вече щяха да са мъртви.

— Името ми е на кутията, господин Ейвъри — каза Вазарий. — Всеки, който я е видял, е знаел, че е моя собственост. Всеки, който не я е върнал, както постъпихте вие, е човек без чест, крадец, човек, който заслужава да бъде хвърлен на зверовете на арената или да го подложат на изтезания.

Ру беше един от онези, които се бяха опитали да продадат камъните — единствената причина, която го бе отвлякла от сделката, беше убийството на тъста му. Затова продължи с привидно безразличие:

— Да, милорд, сигурно точно така трябва да стане, но след като вече си върнахте камъните, оскърблението донякъде е смалено.

— Донякъде — съгласи се домакинът. Слугите започнаха да носят вечерните блюда. — След като така и така не можах да издиря следващите след капитана, които оскърбиха честта ми, това би трябвало да ме успокои.

Ру остана да седи неподвижно, с празната надежда да стане така. Около него шетаха млади мъже и жени, всичките неописуемо привлекателни. Каквито и други пороци да имаше лорд Вазарий, личеше, че обича хубостта и младостта да са му подръка.

Въпреки целия лукс трапезата на лорд Вазарий се стори на Ру доста невзрачна. Поднесоха плодове и вино, някакъв плосък хляб с масло и мед, но сиренето беше безвкусно, виното — нищо особено, а агнешкото — препечено. Все пак Ру се хранеше, все едно че това е най-вкусната вечеря в живота му. Боговете му бяха свидетели, че беше ял много по-лоши неща с огромен апетит в дните си като войник.

По време на вечерята разговорът почти замря, но Ру забеляза как Ливия и баща й си размениха няколко многозначителни погледа. Джими изглеждаше отегчен, но Ру знаеше, че момчето си отбелязва наум всяка подробност. Когато най-после яденето свърши, Вазарий се наведе напред и привика един слуга с поднос с гарафа и метални чашки.

На Ру идеята да пие бренди от метална чаша му се стори странна, тъй като металният вкус се предаваше на питието, но не каза нищо — да не обиди домакина си беше много по-важно.

Вазарий вдигна чашата си, каза: „За ваше здраве“ и отпи.

Ру направи същото и каза:

— Много сте любезен.

— А сега на въпроса — каза Вазарий. — Какво очаквате в отплата за това, че ми върнахте собствеността, господин Ейвъри?

— Не очаквам отплата, милорд — отвърна Ру. — Просто използвах това като възможност да посетя Квег и да проуча възможностите за търговия.

Вазарий го изгледа продължително, после каза:

— Когато получих писмото ви, бях склонен да повярвам, че това е поредният опит на лорд Джеймс да вкара свои агенти в държавата ни. Предшественикът му също беше умен мъж, но този Джеймс е същински демон в плът и кръв. — Ру хвърли поглед към Джими да види как реагира, че описват дядо му по този начин, но Джими изглеждаше съвсем равнодушен, както се полагаше на един личен секретар. — Готов съм да изоставя това свое подозрение, доколкото вашата репутация ви предшества. Да върнете тези рубини едва ли е толкова съществено за човек с вашето богатство, господин Ейвъри, но виж, да си спечелите търговски връзки в Квег, това е нещо, което си заслужава цената на подобни дреболии.