Роберт Хюлик: Огърлицата и кратуната

— Това е подробна карта на провинцията — отбеляза той. — Пътят от Речния град до село Десет мили, отвъд източния планински хребет, е маркиран в червено.

— Именно! Явно младежът се е бил запътил натам, след като е офейкал с двайсетте сребърника на своя работодател. Собственикът на странноприемницата е прочут със скъперничеството си. Дори имаше нахалството да поиска от мен да му възмездя загубата! Ще ви моля да вземете това сметало и да го върнете на този кожодер, ваше превъзходителство. Не бих се учудил, ако ме обвини, че съм му го задигнал!

Съдията пъхна сметалото в ръкава си.

— С радост ще изпълня молбата ви. Но ще е добре да споменете въпросния предмет и в доклада си пред моя колега. Възможно е да има някаква връзка със случая. Наличието му би могло да означава например, че касиерът се е подготвял за някаква сложна финансова сделка в селото, където е отивал.

Капитанът сви рамене.

— Напълно естествено е един касиер да носи сметало, ваше превъзходителство. Но все пак ще отбележа факта.

Докато съдията Ди препасваше меча си през гърба, запита:

— Откъде разбрахте, че касиерът е искал да задигне среброто?

— Старият Уей заяви, че младежът взел сумата от главната каса. А на него може напълно да се вярва, че е знаел парите си до последния петак. Добре се справя с поддържането на „Синята чапла“, но е вкиснат стар мърморко. Хората приказват, че жена му е съгрешила, но не я обвиняват чак толкова сурово. Разбирате ли, избяга с друг, преди две седмици. Та ужасно ще ви бъда задължен, ваше превъзходителство, ако споделите с мен заключенията си по въпроса. Но това в никакъв случай не бива да ви пречи да ловите риба. Тук се въди чудесен костур. Има и пъстърва.

Той поведе тържествено съдията надолу по стълбите, а широкоплещестият лейтенант Лю им отвори вратата. Валеше проливен дъжд.

— Противно време, ваше превъзходителство. За щастие „Синята чапла“ е съвсем наблизо. Оттук, надясно. Приятна вечер!

Съдията тръгна бързо, прикрепяйки дъждобрана над главата си, за да се предпази от пороя. Главната улица бе опустяла, понеже наближаваше времето за вечерния ориз. Той си помисли с кисела усмивка, че капитан Сю се бе оказал твърде словоохотлив събеседник. Всъщност подробното описание на проблема с нежеланите гости на града бе просто хвърляне на прах в очите. От друга страна, изглежда, убийството на касиера наистина не го вълнуваше. Значи би трябвало да има някаква друга причина, поради която капитан Сю толкова настояваше той да остане в Речния град инкогнито. И то доста основателна причина, иначе едва ли би се разпоредил да го снабдят с нов документ за самоличност. Сю беше доста хитър и наблюдателен — бе го забелязал и разпознал на кея въпреки необичайния му външен вид.

Внезапно съдията Ди се закова на място, забравил за дъжда. На кея капитанът му се беше сторил доста строен, докато Сю бе no-скоро едър и набит. Пък и тогава го бе мярнал само за миг, при това лицето му бе полузакрито от шала. Съдията сбърчи гъстите си вежди. Лейтенантът бе успял ловко да го промъкне по стълбите през страничния вход, тъй че никой да не зърне него, съдията, как влиза и после напуска канцеларията на капитана. И сега се бе оказал сам в непознат град, при това с фалшиви документи. За миг през съзнанието му мина предчувствие за опасност. Но после сви рамене. Ако наистина имаше някаква машинация, щеше да го узнае съвсем скоро.

От стряхата на един портал с колони и надпис „Синята чапла“ висеше огромен фенер. А на отсрещната страна на улицата се извисяваше още по-внушителен портал с надпис „Деветте облака“. След минутно колебание той се запъти към първия. Изтръска дъждобрана си и влезе в просторна приемна. Помещението се осветяваше от висока свещ върху месингов свещник, хвърляща странни отблясъци върху варосаните стени.

— Всички по-големи стаи са вече заети, ваша светлост — осведоми го младият администратор зад гишето. — Но разполагаме с чудесна стаичка в задната част на втория етаж.

— Това ме устройва — заяви съдията Ди. Докато попълваше регистъра за гости с новото си име и професия, той добави: — Преди да се кача горе, ми се иска да се изкъпя и да се преоблека. След като ме заведете в банята, пратете някого в ковачницата на кея, за да донесе дисагите с багажа ми.

Щом постави книгата обратно върху гишето, съдията усети тежестта в ръкава си. Извади сметалото.