Роберт Хюлик: Огърлицата и кратуната

Съдията подръпна мустак. В качеството си на гостуващ магистрат би трябвало да направи официални визити, при това облечен в церемониални одежди и официална шапка. А те бяха останали с повечето багаж в Куан Тимяо. Възможно бе, разбира се, да вземе облекло на заем и да наеме тържествен паланкин, но точно от тези ритуали му се искаше да избяга поне за няколко дни. Капитан Сю забеляза колебанието му и бързо продължи:

— Ще уредя всичко, ваше превъзходителство. Напълно сте си заслужили тази кратка почивка. Запознат съм с онзи случай в будисткия храм, който сте разрешили в Пуян. Чудесно разследване! Я да видим сега. Да, сетих се за един оттеглил се столичен лекар, казва се Лян Му. Висок старец с дълга брада. Специалист по белодробни и жлъчни заболявания — той придърпа към себе си лист хартия, натопи четчица в мастилото и нахвърли набързо няколко реда. — Негово превъзходителство е учил малко и медицина, нали? Чудесно! Бихте ли ми показали документа си за самоличност?

Съдията Ди измъкна от единия си ботуш за езда нужния лист и го постави върху писалището.

— Не мисля, че… — започна той.

Но капитанът бе твърде погълнат от изучаване на документа. Скоро вдигна глава и възкликна:

— Всичко се нарежда чудесно, ваше превъзходителство! Датата на раждането почти съвпада.

Той почука по писалището с кокалчетата на пръстите и извика:

— Лю!

Лейтенантът се яви тозчас, сякаш бе стоял до вратата в очакване да го повикат. Капитанът му връчи своята бележка заедно с документа за самоличност на съдията Ди.

— Изготви един документ на посоченото име, Лю. Но да не изглежда твърде нов, нали!

Лейтенантът отдаде чест и излезе. Капитан Сю се облакъти на писалището.

— Всъщност трябва да призная, че изпитвам известно затруднение, ваше превъзходителство — съобщи откровено той. — Необявеното ви присъствие тук би ми помогнало да се справя с него. Няма да ви отнеме много време, а ще ми е от огромна полза. Вие, разбира се, сте доста по-високопоставен от мен, но тъй като се занимаваме със сходни проблеми, така да се каже. Безкрайно ще съм задължен на негово превъзходителство. Винаги съм казвал, че за да погледнеш по нов начин на нещата…

— По-добре ми обяснете в какво се състои проблемът ви — прекъсна го сухо съдията Ди.

Капитанът се изправи и пристъпи към голямата карта на стената. От своето място съдията можеше да види, че на нея е изобразена областта на юг от реката с подробен план на града. На изток бе очертан бял квадрат, означен с едри йероглифи: „Крайречен дворец“. Капитан Сю посочи със замах:

— Цялата специална зона е под прякото разпореждане на двореца. Негово превъзходителство, разбира се, е наясно, че през последните четири години Крайречният дворец служи за лятна резиденция на Третата принцеса.

— Не, не знаех това.

Но съдията Ди знаеше нещо за самата принцеса. Тя бе любимата дъщеря на императора и за красотата й се разказваха легенди. Императорът изпълняваше всеки неин каприз, но тя очевидно не беше просто разглезена дворцова кукла, както би могло да се предположи, а доста интелигентна и разумна девойка, силно изкушена от изкуствата и науките. Многобройни високопоставени младежи бяха споменавани като евентуални височайши зетьове, но императорът не бързаше да вземе съдбовно решение. Принцесата трябваше да е вече около двайсет и пет годишна, прецени съдията.

Капитан Сю продължи:

— Висшите власти тук са представени от трима сановници: двама цивилни и един военен. Главният евнух отговаря за Третата принцеса, придворните й дами и техния антураж. Следващият по ранг е главният управител на двореца, отговорен за останалия персонал, общо около хиляда човека. А моят началник, полковник Кан, е командир на гвардията. Негова грижа е сигурността в двореца и останалата част от специалната зона. Канцелариите му са на територията на двореца и работата му там го поглъща изцяло. Затова ми е зачислил двеста гвардейци и ме е упълномощил за административното управление на града и провинцията. Градчето ни е тихо и спокойно, тъй като, за да не допуснем разпространение на епидемии в двореца, сме забранили отварянето на публични домове, пребиваването на скитници, просяци или театрални трупи. Рядко се вършат престъпления, тъй като е известно, че и най-малкото нарушение на реда ще се тълкува като антидържавно деяние и съответно ще бъде наказано с бавна смърт. А дори и най-закоравелият престъпник се замисля дали да рискува да го режат публично парче по парче. Обикновените екзекуции траят само два-три часа, докато в двореца се е случвало да измъчват осъдения в продължение на два дни. Поне така съм чувал — капитанът замислено потри нос, после добави: — Тамошните палачи са, разбира се, най-добрите. Както и да е, в резултат на това всички крадци, разбойници и скитници избягват тази зона като заразена с чума.