Роберт Хюлик: Огърлицата и кратуната

Лейтенантът се изправи. Обърна се почтително към капитана и заяви:

— От състоянието на трупа личи, че е престоял във водата цял ден, ваше благородие. Какво ще разпоредите?

Капитанът сякаш не го чу. Съдията не успяваше да види добре лицето му, тъй като бе закрито почти цялото от висналия надолу червен шарф. Очите под тежките клепачи бяха втренчени в камшика за езда, стиснат плътно в юмрук с желязна ръкавица. Седеше стегнат в позлатената ризница, застинал като бронзово изваяние.

— Какво ще разпоредите, ваше благородие? — попита повторно лейтенантът.

— Отнесете тялото в щаба — глухо заповяда капитанът. — Отведете и рибарите, които са го открили. И собственика на странноприемницата, в която е работила жертвата.

Капитанът обърна коня си тъй рязко, че тълпата зяпачи зад него трябваше да отскочат, за да не попаднат под копитата. Той се понесе към широката улица, отвеждаща встрани от кея, като подковите на коня чаткаха по мокрия калдъръм.

— Дръпнете се назад! — изрева лейтенантът.

— Какво жестоко убийство! — отбеляза съдията Ди, когато с Учителя с кратуната отново се качиха на седлата. — Мъжът обаче бе цивилен. Защо тогава със случая се занимават военните, а не окръжният съдия?

— Речният град не е подчинен на окръжния съдия, докторе. Заради Крайречния дворец. Градът и неговите околности съставляват специална зона, управлявана от императорската гвардия — той се намести върху гърба на магарето и положи патериците на седлото. — Е, тук ще се сбогувам с вас. А вие просто тръгнете по улицата, към която пое капитанът, тя е главната. Малко по-нагоре от щаба на гвардията ще откриете двете странноприемници. „Синята чапла“ и „Деветте облака“ са една срещу друга през улицата. И в двете можете да се настаните удобно. Сам си изберете — той цъкна с език и потегли, преди дори съдията да успее да му благодари.

Съдията Ди подкара коня към ковачницата при ъгъла на рибното тържище. Животното се нуждаеше от добра почивка. Той даде на ковача наниз медни грошове и му заръча да обтрие грижливо коня и да го нахрани. На следващата сутрин щеше да мине да го вземе.

Когато навлезе в главната улица, внезапно осъзна, че краката му са схванати от дългата езда, а устата му е пресъхнала. Влезе в първата чайна и си поръча цяла кана чай. Пет-шест души седяха около голямата маса до витрината. Говореха нещо оживено и чоплеха сушени семки от пъпеш. Съдията Ди отпи от чая и се сети, че след като се намира в специална зона, подчинена на строги правила за охрана, е наложително да се регистрира в гвардейския щаб още с пристигането си. Щеше да го стори на път към странноприемницата, тъй като според указанията на стария монах и двете сгради бяха разположени недалеч от щаба. Несъмнено поради зверското убийство на касиера от „Синята чапла“ там сигурно цареше голямо напрежение. Като че ли беше по-добре да наеме стая в другата странноприемница — „Деветте облака“. И все пак името на „Синята чапла“ звучеше доста примамливо за един рибар, а съдията възнамеряваше да се отдаде на риболов през двата си дни престой в Речния град. В Пуян никога не успяваше да отдели време за това. Той изпъна блажено крака, размишлявайки, че военните сигурно ще открият съвсем скоро убийците на касиера. По принцип военната полиция действаше твърде ефикасно, макар методите й да се славеха като доста по-груби в сравнение с тези на гражданските служби.

Влязоха нови клиенти, увлечени в разговор. Съдията Ди чу част от него.

— Уей говори глупости — заяви един стар бакалин. — Тай Мин не може да е крадец. Познавах баща му, известен търговец беше.

— Ако не е носил толкова много сребро, нямаше да го нападнат разбойници — обади се един младеж. — Пък и се е измъкнал от града посред нощ. Ковачът ми каза, че Тай наел от него кон. Казал му, че много бърза да навести някакъв свой болен роднина.

Те насядаха в далечния ъгъл.

Съдията си наля още една чаша чай. Размисли се за произхода на Учителя с кратуната. Старият монах като нищо можеше и да е от благородно потекло. Той знаеше също, че даоистките монаси не се придържат към строги канони, затова мнозина учени люде на преклонна възраст, които се чувстват самотни и неудовлетворени от света наоколо, избират живота на странници. Чайната започваше да се препълва, гълчавата все повече се усилваше. Един прислужник се залови да пали газените лампи и техният дим се смеси с мириса на влажни дрехи. Съдията плати сметката и излезе.

Започваше отново да ръми. Той си купи от отсрещната сергия импрегниран дъждобран и като го закрепи на главата и раменете си, забърза сред тълпата, изпълнила улицата.