Роберт Хюлик - Огърлицата и кратуната

— Какво ще кажете да пийнем по чашка-две? — и тъй като съдията кимна, Цяо Тай извика към келнера: — Две големи кани, от най-доброто!

Съдията седна до тях. После добави през рамо:

— Момче, нека да са три.

Съдията Ди е историческа личност: живял е от 630 до 700 г. от н.е. по време на династията Тан. Освен, че си е завоювал славата на велик следовател, бил е също и блестящ държавник, който през втората половина от своята кариера играе важна роля във вътрешната и външната политика на Танската империя. Събитията, описани в настоящия роман, обаче са напълно измислени.

Учителя с кратуната е от онези просветлени отшелници даоисти, които често се срещат като типаж в старата китайска литература. Даоизмът и конфуцианството са двете основни духовни направления, господствали в китайската религия и философия; будизмът се разпространява по-късно, около началото на нашата ера. Конфуцианството е доста обвързано със светския живот, докато даоизмът е мистичен и изцяло отвърнат от мирската суета. Съдията Ди е бил привърженик на конфуцианството — както и повечето просветени китайски държавни служители, — проявявал е благосклонен интерес към даоизма, но определено е бил настроен срещу будизма. Изявлението на Учителя с кратуната от стр. 7 е пряк цитат от широко известния даоистки текст „Дао те чин“ (вж. J.J.L. Duyvendak, Tao Те Ching, London, 1954, p. 40). Репликата на съдията Ди за Конфуций, който предпочитал да лови с въдица вместо с мрежа, е извадка от класическия конфуциански трактат „Лън ю“ (вж. Arthur Waley, The Analect of Confucius, London 1949, p. 128).

Кратуната, използвана като преносим съд или бутилка, от древни времена е играла важна роля в китайската философия и изкуство. Тъй като изсушена е изключително дълготрайна, тя служела за съхранение на лечебни смеси и точно поради това е обичаен търговски знак на аптекарите. Твърди се, че даоистките мъдреци са пренасяли еликсира на дълголетието в кратуна, поради което се е превърнала в традиционен символ на безсмъртие. Освен това въплъщава относителността на всички явления, което е изразено в древната поговорка: „Цялата вселена може да се побере в кухината на една кратуна.“ Дори и днес често може да се види как възрастни китайци или японци безцелно поглаждат с длан окръглеността на някоя кратуна, защото се смята, че така човек най-спокойно се вглъбява в медитация.

Сметалото, наричано на китайски суан пан (табличка за смятане), е много удобен уред за бързи изчисления, използван широко и до днес в Китай и Япония. Основано на десетичната система, то се състои от правоъгълна дървена рамка, пресечена водоравно от десет или повече успоредни метални оси (вижте илюстрацията на стр. 21 от настоящия роман; сметалото на Тай Мин има дванайсет). На всяка ос са нанизани седем дървени топчета, разделени от вертикална летвичка на групи от по пет и две. Всяко от петте топчета на първия ред се брои за единица, всяко от двете — за петица, а преместени към летвичката, отчитат десетици. Топчетата на следващия ред се броят за десетици, тези от третия — за стотици и т.н. Сметалото служи за събиране, изваждане, умножение и деление. Литературните свидетелства доказват, че уредът със сигурност е бил широко използван в Китай през XV век, но не е съвсем сигурно, че в този му вид е бил в употреба и по времето на съдията Ди. Подробно описание на приспособлението може да бъде намерено в монументалния труд на Joseph Needham Science and Civilization in China, vol. Ill, Cambridge, 1959, p. 74.

Що се отнася до лекарството, предписано от съдията Ди на стр. 51 от настоящия роман, трябва да се отбележи, че лечебните свойства на растението Ephedra vulgaris, на китайски ма хуан, са били известни в Китай много преди Западът да научи за тях.

Илюстрациите, които нарисувах в стила на гравюрите от XVI век, представят по-скоро костюми и обичаи от времето на династията Мин, отколкото на Тан. Трябва също да се отбележи, че по времето на съдията Ди китайците не са носели плитки; този обичай е въведен едва след 1644 г., когато манджурците завладяват Китай. Мъжете си връзвали косите по начина, показан на илюстрацията на стр. 147 от настоящото издание, и винаги са носили шапка: както у дома, така и навън. Не са пушили — тютюнът и опиумът навлизат в Китай векове по-късно.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1809

Издание:

ИК „Труд“, 1996