Роберт Хюлик: Огърлицата и кратуната

Две преки по-нагоре главната се разширяваше в голям площад. В центъра му се издигаше внушителна, подобна на крепост триетажна сграда. Синьо-червен флаг бе провесен от заострения покрив със сини керемиди. Върху навеса на боядисаната в червено порта пишеше с големи черни йероглифи: „Императорска гвардия. Втори полк на Левия фланг.“ Двама гвардейци стояха в подножието на сивото каменно стълбище и разговаряха с плещестия лейтенант, когото съдията бе видял на кея. Тъкмо когато слагаше крак на първото стъпало, лейтенантът се изправи пред него и каза отсечено:

— Господине, капитанът желае да говори с вас. Моля, последвайте ме!

Преди изуменият съдия да успее да отрони и дума, той вече изчезваше зад ъгъла на сградата. Отключи бързо малката врата на наблюдателната кула и посочи с ръка тясно стръмно стълбище. Докато гостът се изкачваше по него, чу как лейтенантът залоства след себе си вратата с желязно мандало.

В полутъмния коридор на втория етаж лейтенантът почука на обикновена дървена врата. Въведе съдията в просторна почти гола стая, осветена от дълга свещ, поставена върху простичко писалище в дъното. Приведеният над него млад капитан скочи на крака и тръгна да посрещне съдията.

— Добре дошли в Речния град, съдия Ди! — приветства го той с широка усмивка. — Аз съм капитан Сю. Моля, седнете.

Съдията го изгледа втренчено. Той имаше широко интелигентно лице, украсено с тънки черни мустаци и смолисточерна четинеста брадичка. Трудно бе да се определи що за човек е. Капитанът посочи към стола до писалището и продължи:

— Преди две години негово превъзходителство бе твърде погълнат от работа, за да ме забележи. Бяхте в Ханюан, тогава разследвахте убийствата край езерото. Аз бях в групата на императорския инквизитор — той се обърна към лейтенанта: — Това е всичко, Лю! Сам ще приготвя чая.

Съдията Ди се усмихна леко, като си припомни трескавите събития от споменатия ден в Ханюан. Той положи меча си на масичката до стената и се настани върху предложения от капитана стол.

— Предполагам, че сте ме разпознали на кея?

— Да, ваше превъзходителство. Стояхте до Учителя с кратуната, който се ползва с всеобщо уважение. Там не посмях да се обърна към вас, тъй като реших, че може би пътувате инкогнито. Знаех, че тъй или иначе, ще дойдете да се регистрирате в кабинета ми, затова наредих на помощника си да е нащрек за появата ви. Предполагам, че негово превъзходителство е тук със специална мисия? Да пътувате тъй сам — той не довърши мисълта си, наля на съдията чаша чай и седна отново зад писалището.

— О, не. Призоваха ме в префектурата преди десетина дни, за да помогна на префекта във връзка с един случай на контрабанда в областта. Доста работа свършихме с моите двама помощници Ма Жун и Цяо Тай и получих разрешение да се завърна в Пуян, без да бързам и да се грижа за нещо. Възнамерявахме да останем в Речния град два-три дни. Но когато тази сутрин пристигнахме в село Куан Тимяо, старейшината ни помоли да помогнем на хората да се справят с дивите прасета, които опустошавали реколтата. Ма Жун и Цяо Тай са отлични ловци, затова им наредих да останат там и да прочистят района от глиганите, а аз продължих насам. Очаквам ги да пристигнат вдругиден. Мисля да отдъхна малко тук, да поизляза за риба или нещо подобно. Напълно инкогнито, разбира се.

— Чудесна идея, ваше превъзходителство! А с тази кратуна откъде се сдобихте?

— Селският старейшина настоя да я взема като подарък. В Куан Тимяо отглеждат невероятно едри кратуни. Заради нея Учителя с кратуната ме взе за пътуващ лечител.

Капитанът огледа замислено своя гост.

— Да — промълви той, — лесно могат да ви помислят за доктор с тези дрехи — помълча малко и добави: — Учителя сигурно се е почувствал разочарован, когато е разбрал, че не сте лечител. Той е вещ познавач на билките и обича да разговаря на тази тема.

— Всъщност — призна малко смутено съдията Ди — изобщо не се опитах да го разубедя. Така си спестих пространни обяснения, нали разбирате. А кой е той всъщност?

— Нещо като философ, по тия места е от четири-пет години. Живее като отшелник в една горска хижа. Заповядайте втора чаша чай, ваше превъзходителство.

Капитанът се почеса по носа. Отправи бърз поглед към съдията и продължи:

— Е, ако наистина желаете да не ви безпокоят, докато сте в нашия град, бих ви посъветвал да продължите да играете ролята на лечител. Но тук е специална зона, наоколо гъмжи от правителствени служители и укриването на самоличността ви би могло да се изтълкува превратно. Изпълнявал съм и аз веднъж специална мисия, затова познавам манталитета на тези хора.