Роберт Хюлик - Огърлицата и кратуната

Приятно се изненада, когато видя на прага една нежна девойка, облечена в дълга синя рокля. Бе пристегната с червен пояс под изящната гръд, по пода отзад се стелеха краищата му, украсени с пискюли. Докато тя поставяше на масата подноса с вечерята му, той я заговори приветливо:

— Видях ви на кея, госпожице. Не биваше да ходите там, гледката беше ужасна.

Тя го погледна свенливо с големите си блестящи очи.

— Господин Уей ме заведе, ваша светлост. Капитанът казал, че са нужни двама родственици, за да идентифицират официално жертвата.

— Да, личи си, че не сте обикновена камериерка.

— Аз съм далечна сродница на господин Уей, ваша светлост. Преди половин година, след смъртта на родителите ми, чичо Уей ме взе при себе си да му помагам в домакинството. Но тъй като днес всички прислужници са разстроени от инцидента с нашия касиер…

Тя наля чаша чай, като лявата й длан придържаше с вродено изящество дългия ръкав над дясната. Сега, когато можеше да я разгледа по-добре в светлината на свещника, той забеляза, че не само красивите й черти я правеха тъй привлекателна. У нея имаше някакъв дискретен, неопределим чар. Съдията се разположи пред масата и подхвърли небрежно:

— Долу имате чудесна старовремска баня. В нея срещнах един от посетителите ви, някой си господин Лан. Отдавна ли е тук?

— Само от две седмици, ваша светлост. Но иначе е от редовните ни гости. Съвсем естествено, защото притежава магазин за коприна в града. Много е заможен, винаги го придружават поне осем души помощници и телохранители. Наемат най-хубавото крило в долния етаж на странноприемницата — девойката подреди чиниите и купичките върху масата и съдията посегна към пръчиците за хранене.

— На кея чух господин Уей да казва, че злощастният касиер бил откраднал от него двайсет сребърника.

Тя видимо се разгневи.

— Мисля, че тези сребърници съществуват само във въображението на чичо ми, ваша светлост! Той се надяваше, че така ще накара властите да му възстановят сумата. Тай Мин изобщо не беше крадец, а обикновен възпитан младеж. Защо разбойниците са го измъчвали тъй ужасно според вас? Тай никога не носеше у себе си много пари.

— Едва ли от злоба. Може да са очаквали да намерят у него голяма сума, нали е касиер? Добре ли го познавахте?

— Да, често ходехме на реката за риба. Той беше роден и израсъл тук, познаваше всяка извивка.

— А бяхте ли много близки?

Тя се усмихна лекичко и поклати глава.

— Тай Мин държеше на компанията ми главно защото умея да управлявам лодка. Ако не беше това, едва ли някога щеше да ме забележи, тъй като бе изцяло увлечен по…

Внезапно замлъкна и прехапа устни. После сви рамене и продължи:

— Е, тъй като клетият Тай вече е мъртъв, не виждам защо да не ви кажа. Касиерът беше пламенно влюбен в леля ми.

— В леля ви? Та тя би трябвало да е доста по-възрастна от него.

— Така е, с десетина години, струва ми се. Но между тях никога не е имало нищо, ваша светлост. Той просто я обожаваше от разстояние. Пък и тя изобщо не го забелязваше, може би сте чули, че избяга с друг.

— Имате ли представа, с кого точно?

Тя енергично поклати нежната си главица.

— Леля е действала много предпазливо, изобщо не съм допускала, че би могла да изневери на чичо. Когато той ни съобщи, че го е напуснала заради любовник, не можех да повярвам на ушите си. Винаги ми бе изглеждала толкова кротка и добра жена, много по-добра от чичо Уей — тя го стрелна с изпитателен поглед и добави, леко усмихната: — С вас е много приятно да се разговаря, ваша светлост. Може би, защото сте лекар.

Последната забележка неизвестно защо подразни съдията. Той я запита първото нещо, което му хрумна.

— Щом касиерът е бил тъй увлечен по леля ви, вероятно бягството й с друг мъж силно го е разстроило?

— Не, изобщо не се натъжи — тя отнесено приглаждаше косите си. — Доста странно, като си помисли човек.

Съдията Ди повдигна вежди.

— Сигурна ли сте? Тези продължителни, чисто емоционални увлечения често завладяват мъжа по-силно, отколкото една кратка и пламенна връзка.

— Напълно. Дори веднъж го чух да си тананика някаква песен, докато правеше сметките.

Съдията взе късче маринован зеленчук и бавно започна да дъвче. Госпожа Уей бе успяла напълно да заблуди своята племенница. Касиерът й е бил любовник, разбира се. Тя е отишла сама до селото отвъд планините по очертания в червено маршрут на картата, намерена у мъртвия Тай Мин. Двамата предварително са се споразумели касиерът да я последва след две-три седмици. Но по пътя са го нападнали разбойници и са го убили. А сега любовницата му вероятно го очаква напразно в село Десет мили. Трябваше да съобщи тези факти на капитан Сю, който да ги предаде на съдията на съседния окръг. Всички смятаха, че Тай е бил убит от крадци, но нещата може би бяха много по-сложни.