Роберт Хюлик - Огърлицата и кратуната

— Моля, казахте ли нещо?

— Попитах дали негова светлост е пристигнал за преглед на пациент.

— Не, дошъл съм на почивка. Възнамерявах да половя риба. Трябва да ме насочите къде точно да ида.

— Ще направя дори и повече! Мога да ви изведа по реката с нашата лодка. Днес се налага да помагам на прислужниците, но утре сутрин ще съм свободна.

— Много мило от ваша страна. Но нека първо да видим какво ще е времето. Впрочем как ви е името?

— Наричат ме Папратова Клонка.

— Добре, Папратова Клонке, не бих искал да ви отклонявам от задълженията. Много ви благодаря.

Той изяде вечерята си с апетит. След като приключи, бавно изпи чаша силен чай, после се отпусна блажено на стола. В стаята под него някой свиреше на лютня. Макар и едва доловима, жизнерадостната мелодия изпълваше притихналата странноприемница. Съдията слуша известно време песента, която му звучеше смътно познато. Щом музиката спря, той се надигна.

Реши, че притесненията му относно капитан Сю и неговите мотиви сигурно се дължат на умората от дългата езда през гората. Защо пък капитанът да не се интересува искрено от мнението на един външен човек за положението в града? А що се отнася до грижливо уредената нова самоличност — е, знаеше от опит, че хората от тайните служби много си падат по изпипаните подробности. И самият той трябваше да бъде на равнище! Изправи се усмихнат и отиде до писалището. Отвори лакираното чекмедже с принадлежности за писане, извади лист хубава червена хартия, сгъна го и го скъса по ръбовете на шест продълговати листчета. Натопи четчицата в туш и надписа всяка от импровизираните визитни картички с едрите йероглифи на новото си име: „Доктор Лян Му“. Мушна ги в ръкава си, взе меча и кратуната и слезе на долния етаж. Искаше му се да поразгледа града.

В приемната господин Уей бе застанал зад гишето и разговаряше с администратора. Щом зърна съдията, притича да го поздрави. Поклони му се ниско и каза с дрезгав глас:

— Аз съм Уей Чън, собственикът на тази сграда, докторе. Преди малко се появи един вестоносец, който попита за ваша светлост. Но понеже не си каза името, помолих го да изчака навън. Тъкмо нареждах на своя служител да дойде горе да ви съобщи.

Съдията Ди тайно се усмихна. Сигурно капитан Сю му пращаше някакво известие. Намери почистените си ботуши сред останалите до вратата, обу ги и излезе. Облегнат на една колона със скръстени на гърдите ръце, го очакваше висок мъж, облечен в черен жакет и широки черни панталони. И жакетът, и кръглата му шапка бяха обшити по края с червено.

— Аз съм доктор Лян. С какво мога да ви бъда полезен?

— Един болен има нужда да се посъветва с вас, докторе — отвърна кратко мъжът. — Тук, наблизо е, в паланкина.

Като съобрази, че съобщението на капитана трябва да е наистина много поверително, съдията го последва до големия паланкин със спуснати черни завеси, спрял малко по-долу на улицата. Шестимата носачи, наклякали с облегнати на стената гърбове, веднага скочиха. Носеха същото облекло като своя предводител. Съдията Ди отметна страничната завеска и застина вцепенен. Стоеше лице в лице с млада жена. Тя бе облечена в дълго черно наметало с черна качулка, която открояваше още повече бледото й лице с изящни надменни черти.

— Аз бих искал да ви уведомя, че не лекувам женски заболявания — смутолеви той. — Затова ви съветвам да се обърнете към…

— Влезте вътре и ще ви обясня — прекъсна го тя. Дръпна се назад, за да му стори място.

Веднага щом съдията седна на тясната седалка, завеската се спусна плътно. Носачите нарамиха дръжките и потеглиха с бърза крачка.

— Какво означава това? — попита хладно съдията Ди.

— Че майка ми иска да ви види — сопна му се девойката. — Името й е Хортензия, тя е главната придворна дама на нейно височество.

— Болна ли е майка ви?

— Почакайте, докато стигнем гората.

Съдията реши наистина да поизчака, преди да сложи припряната млада дама на мястото й. Носачите позабавиха темпото. Отвън ставаше все по-тихо. След петнайсетина минути момичето внезапно дръпна завеската от прозореца. Движеха се по горски път между високи борове. Тя небрежно отметна качулката си. Косите й бяха събрани в семпла, но елегантна прическа със златен филигранен гребен над челото. Малкият й, леко вирнат нос придаваше на лицето й енергично изражение.