Христо Калчев - Калигула бесният

Убийците на Ескадрона пристигнаха в Бургас по обяд и без да бързат обходиха предварително посочените им явки. Откриха Мечката и започнаха да го дебнат. Бившият полицай обядва дълго в хотел „България“ в компанията на проститутки и борци, после се качи в поршето си и следван от два мерцедеса замина за Слънчев бряг. Убийците го последваха. Мечката инспектира обектите си, пи кафе в ресторант „Бомбата“ и се върна в Бургас. Около 5 часа следобяд паркира пред спортната зала. Беше сам. Двама от убийците слязоха, единият остана в джипа. В градината пред залата хвърлиха чоп. Когато стана ясно кой ще стреля и кой ще „покрива“, седнаха на пейка до поршето и зачакаха. Мечката се забави близо два часа, но все пак се появи. Когато тръгна към колата видя двама души да вървят насреща. Интуицията му подсказа, че идват за него, но гордостта не му позволи да побегне обратно в залата, а нито имаше оръжие, нито охрана. „Убиецът трудно стреля, когато го гледаш в очите!“ Тръгна срещу първия да провери достоверността на тази сентенция. Може би убиецът по принцип трудно стреля срещу очи, но не и този, който полковник Зорин му беше изпратил. Първият куршум пръсна мозъка му, вторият — сърцето. Мечката рухна мъртъв, като ново доказателство на аксиомата, че всяко правило има изключения.

Беше девет часа сутринта, когато докладваха на Дебелия, че генерал Боев и полковник Зорин са пристигнали. Дебелият разпореди да донесат кафе, сокове и сандвичи, и излезе да ги посрещне.

— Как са доблестните бойци? — с насилена веселост попита той.

— Служим на демокрацията — сериозно, а затова пък и много по-цинично отговори генералът.

Седнаха. Сервираха им закуската. Когато отново останаха сами, Пентхауз попита:

— Каква е равносметката, момчета?

Зорин взе думата.

— Един в Бургас, трима в Монтана, трима между Неврокоп и Разлог, седем между Русе и Варна, и един рецидивист в София, който се представяше за член на „Кали“. Мои източници твърдят, че е самозванец.

— Общо петнадесет, така ли?

— Петнадесет поискахте, петнадесет ликвидирахме — кротко каза шефът на ескадрона.

— Точно така, полковник. Някакви известия от Бесния?

— В чужбина е. Тръгна за Цюрих, но от там къде е забил, господ знае.

— Америка — каза Дебелият. — Търси Оливия литовката.

— Америка е континент, Пентхауз — обади се генерал Боев.

— Знам, Стоянчо. Ще се постарая да разбера точно къде е свил гнездо. Той и близнаците. Искам ги тримата.

— Пентхауз — обади се Зорин. — Моите хора са добри за местни действия и абсолютно безпомощни в странство.

— Защо, полковник?

— Прости момчета, не знаят езици… ще бъдат по-скоро туристи, отколкото хамъри.

Пентхауз махна пренебрежително с ръка.

— Ще им прикрепим гид, ако се наложи. Плаща им се за работа не за лекуване на комплекси. Къде е Козелът?

— Никой не знае — продължи да отговаря Зорин. — Поддържа еднопосочна връзка.

— Като се обади, кажи му, че искам да говоря с него. Веднага — Пентхауз се замисли. — Момчета, военните ми съобщиха, че в две поредни нощи самолети са нарушили въздушното ни пространство. Предполагат, че са транспортни, тия бездарници с пагони. А щом са транспортни, значи носят стока на бордовете си. Стоянчо, искам да разбереш от къде излитат, къде кацат, какво пренасят и кой е адресата им.

— Такава операция ще отнеме месеци, Пентхауз.

— Така ли? — протяжно попита Дебелият. — Добре, аз ти давам три дни, генерале, и нито минута повече.

Пентхауз погледна часовника си.

— Господа, всеки момент ще въведат майор Павел Пас, новият… кой ли пореден шеф на „Нева“?

Козелът посрещна Марко Аркидяконо на пражкото летище „Рузенье“. За негова изненада в чакалнята влязоха заедно с Теди.

— Какъв го дървиш тук, малкият?

— Ако ти кажа, че съм турист, ще ми повярваш ли?

— Не, разбира се.

— Тогава не ми задавай идиотски въпроси.

— Ще те набия, Теди! Ще ти счупя носа без да ми мигне окото, пичлеме такова!

Партньорът му се усмихна лукаво.

— Козел, това, което забравих да ти кажа е, че съм шампион по кикбокс на шибаната ти родина. Три пъти под ред в категория до 70 килограма. Включително и за тази година.

— Юнак — Козелът го плесна зад врата. — После ще те бия, сега да се оправим с г-н Мусил. Какви ги свърши в София, Аркидяконо?

— Размина се с Бесния. Пред очите ми. Славейчето отлетя за Цюрих.

— И това е крайната му цел?

— Не, разбира се — продължи да отговаря Теди. — За това съм тук. В момента се разхожда из Ню Йорк.