Христо Калчев - Калигула бесният

Х.К. — Това е само хипотеза, нали?

И.К. — Де да беше. Милиардите на „Пентхауз“ са отдавна изпрани. Как според вас се появиха финансови гиганти като „Полиинс“, „Прософт“, „Мултигруп“ и т.н.

Х.К. — Щом са толкова могъщи капиталисти, защо им е да убиват един дребен бандит като Вълка?

И.К. — Вълкът може би беше бандит, но в никой случай дребен. КГБ изпрати хиляди афгански ветерани по Черноморието със заповед да го превземат. Вълкът им изби зъбите. Лидерите им потънаха два метра под земята, курортите останаха под ръководството на „Нерон“, тогава комунягите допуснаха груба грешка. Създадоха „Ескадрон на смъртта“ и убиха Велин Изов, без да си дават сметка, че фирмата ще поеме брат му Жорж. Веднага започнаха да хвърчат глави. Жорж или Бесният, както го наричат, е много по-жесток от Вълка, а сега е допълнително мотивиран да отмъщава за смъртта на брат си.

Х.К. — Ескадрон на смъртта? Ние да не сме Бразилия?

И.К. — Дали Бразилия или друга бананова република, без значение. До сега „Пентхауз“ переше пари и се готвеше за приватизацията, сега се включи, макар и неофициално, в истинската гангстерска схватка. Действа подло, из засада и карат по списък. За ваше сведение аз фигурирам под номер седем в него.

Х.К. — Звучи като научна фантастика?

И.К. — Но е грубата действителност. Ескадронът започна с елитен екип от сто души, но преди няколко дни „Пентхауз“ е събрал комунистическите фирми и са образували първата гангстерска банка у нас. Целта й е да финансира и да разширява Ескадрона до пълно ликвидиране на всякаква конкуренция. И знаете ли как са нарекли финансовото си изчадие, моля ви се? БЕП, Банка за Екологическа Профилактика. Комунистическият цинизъм стигна до там, че ни третира като комари, хлебарки или, в най-добрия случай, като плъхове!

Валери Савов прочете интервюто и остави вестника. „С Ескадрона е свършено — помисли той. — По движението на парите истинският банков професионалист винаги може да стигне до имена и адреси!“

Ако трябваше да каже нещо за Ню Йорк, Бесният би се задоволил с краткото и ясно: „Ебати града, ебати чудото!“ За жалост нямаше време да огледа този мастодонт, както би му се искало. Да мине по бардаци, казина, да отскочи до Западния бряг. „Един ден ще се върна!“ — кой знае защо със заплаха мислеше той.

Настаниха се в хотел „Рейнбоу“ в източен Бронкс и зачакаха сигнал от „фингара“. Така американските гангстери наричаха човека, който посочва „с пръст“ жертвата, или известява точния час на действие.

ДВД ги беше свързал с частна авиационна фирма, която щеше да ги прехвърли на два етапа до остров Барбадос, през Кий Уест, най южната точка на Флорида. Там щеше да ги чака той, уредил пътуването им до София.

Фингърът се бавеше. Вячеслав Семерди и съпругата му отсъстваха от града. Гери и Драго купиха персийска табла и по цял ден хвърляха зарове в хотела. Бесният нае рент а кар и тръгна да разглежда Епълтаун /ябълката/, както американците наричаха Ню Йорк. Въртеше се от авеню на стрийт и обратно, докато му свърши бензина, наливаше на първата от хилядите бензиностанции и отново подкарваше по улиците на този невъобразим град. На сутринта на шестия ден заваля дъжд, небето се смъкна толкова ниско над града, че върховете на небостъргачите щръкнаха над облаците. Близнаците спяха. Жорж се обръсна, запали кадилака и бавно подкара към Бродуей. В Манхатън имаше едно заведение „Морроко“, Където ДВД ги беше довел още първия ден и където свикна да си пие кафето. Паркира пред бара и се готвеше да излезе от колата, когато видя Козела, придружен от двама мъже. Не беше за вярване.

Бесният инстинктивно сложи очилата и нахлупи на главата шапка с козирка „Чикаго булс“, каквито си купиха с близнаците на летище „Кенеди“.

Козелът и двамата му спътника влязоха в един безистен, Бесният измъкна „Узи“-то изпод седалката, излезе от кадилака и тръгна след тях. Късно. Бяха изчезнали. Хлътна в някакъв порношоп и изчака да се появят. Напразно. Влезе подред във всички магазинчета, предимно антиквариати, във всички бистра и барчета. Нямаше ги никъде. Върна се в колата, запали цигара и зачака. Вися повече от два часа. Козелът и спътниците му се бяха изпарили, но бяха тук някъде в Ню Йорк, на остров Манхатън.

Япончик и Пас спряха старо, очукано волво на ъгъла на „Джамайка авеню“ и „Мейсън Пърпъл стрийт“. Шофьорът остана в колата, афганците взеха „цигулките“ си, автоматични „Колт“ 45-ти калибър и влязоха в хотела, който „фингърът“ им беше посочил. Махнаха свойски на администратора и се разделиха. Япончик взе асансьора, Павел Пас хукна по аварийното стълбище. На четвъртия етаж се срещнаха, Пас му посочи №4112, извадиха автоматите, ритнаха вратата и нахлуха. Завариха Гери и Драго, Жорж отсъстваше. Япончик влетя в банята, откъдето се чуваше течаща вода и разстреля Драго, докато миеше лицето си след бръснене, после затвори вратата и се върна в хола. Пас беше напълнил Гери с олово, спящ по корем в леглото си. Афганецът беше използвал възглавница като заглушител и всичко наоКоло беше в пух и перушина.