Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Предприели ли сме стъпки в тази насока? — попита някой от залата. Алкалай не видя кой.

— Да — отговори той. — До Коледа ще бъде мъртъв.

Козела се обади на няколко телефона и тръгна с рейса за панчаревския ресторант „Лебед“. Заведението държеше под аренда бивш ескадронист, а на вечерята щяха да присъстват още трима от най-приближените му „хора за конфединциални поръчки“. Когато пристигна и направи подробен оглед на кръчмата отвън, мина през служебния вход на кухнята, огледа салона, убеди се, че „всичко е наред“ и влезе. Беше Никулден, шести декември, започваше да вали сняг и езерото беше застлано с бяла мъгла, която оттук изглеждаше гъста като извара. „Момчетата“ го посрещнаха прави и почти в „мирно“, както в добрите стари времена. Заведението не работеше, но на масата вече димеше шаран плакия. Все пак беше Никулден, дявол да го вземе!

Когато се разотидоха късно през нощта, ескадронистите бяха получили задача спешно да издирят и ликвидират Леч, плешив чеченец, мощен като глиган и похотлив като римски центурион след поход в пустинята.

Козела обаче се сдоби с една информация, която не му позволи да мигне цялата нощ. Така наречените „кредитни милионери“, командвани от Никодимов-Мазния, създаваха ударно звено, въоръжено и секретно по подобие на Ескадрона на смъртта. Срещу кого ли щяха да го използват, мамичката им мошеническа, и не бяха ли те хората, които вместо него щяха да измъкнат врелите картофи от жарта?

Бъстър Китън спеше натъпкан с лекарства, но и да беше буден, не беше той човекът, който може да му отговори на този въпрос. Мазния се беше отказал да му повери новия си Ескадрон убийци, но и двамата хамъри нямаха представа за първоначалните му намерения.

— Докъде го докара, Проди? — попита генерала, когато шефът на отдела за борба с организираната престъпност влезе в кабинета.

— Нося си оставката, шефе. В чантата е, когато поискаш, ще ти я оставя на бюрото.

Генерала се замисли:

— Преведено на мой език това значи: „От Козела и Бъстър Китън няма помен?“

— Точно това значи — уморено каза Проданов и се отпусна в едно от креслата. — Има обаче и нещо обнадеждаващо. От вчера Севгун е в София. Той може да ни заведе при нашите момчета.

— Защо? — попита Генерала. — В тяхна помощ или с наказателна акция.

— Това предстои да уточним — каза Проданов. — По мои сведения Козела е ликвидирал любовника му в София.

— Севгун педераст?

— По-скоро развратник — грохнал от умора каза Проданов.

Бъстър Китън проникна в боянската община малко преди края на работното време. Заключи се в тоалетната, изчака сградата да опустее и като се увери, че е сам, отключи на Козела. Знаеха какво търсят и бързо го намериха. Правителствената зона или така нареченият „затворен град“ от времето на Живков наистина беше канализиран и всички отходни тръби се изливаха в боянската река. Въпросът беше кой от всички канали беше техният. Направиха микрофилми на цялата мрежа, прибраха се на улица „Веслец“, отвориха кадастъра и започнаха на принципа на отхвърлянето да търсят своето решение. Изнервиха се, запиха бутилка водка. Когато се проснаха по канапетата, съсипани от взиране и с червени като на зайци очи, бяха изпили две бутилки и не бяха стигнали до нищо. На сутринта иззвъня мобифонът на Козела.

Леч Плешивеца с трийсет души охрана и съответният контингент проститутки се бяха настанили във витошкия хотел „Простор“. В момента Чеченецът беше в сауната. Козела заповяда на своите хора да го чакат в съседната вила „Кремиковци“ и събуди грубо Бъстър Китън:

— Ставай, лентяй. Отивам за Леч Плешивеца. Пий едно кафе и продължавай да търсиш канала. Имаме единайсет дни на разположение.

— Къде е Леч?

— В Хонолулу — каза Козела, излезе и затръшна вратата.

Козела разположи снайперисти по боровете край хотела и седна в бара на „Кремиковци“ да чака новини. На разсъмване „вдигна“ засадата. Леч не беше напускал „Простор“ и нито за миг не беше подлагал гръб на незапердени прозорци. Целият хотел светеше, но все още никой не беше разбрал в коя стая се е разположил гангстерът. Сигурно беше единствено, че правителственият апартамент свети за камуфлаж. Козела ги прати да спят и зачака. На следващата нощ щяха да повторят операцията. Леч Плешивеца му трябваше мъртъв, а силите му не стигаха да атакува хотела.

— Грета, господинът се казва Уил Терънс Смит. Той е служител от английските тайни служби…