Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

Настъпи мълчание. Прав е!, мислеше Проданов, но не можеше да го изкаже на глас. Прав е!, мислеха и колегите му, но мълчаха по същата причина.

— Какъв процент от вашите гангстери имат престъпления извън територията на страната?

— Голям — каза Проданов. — Повече от половината.

— Много добре — Уил Терънс Смит допи чая и запали къса смрадлива пура. — Петдесет процента от труповете приписвате на международните мафиотски структури и чакате реакцията на останалите. Ако предприемат „дълбоко потапяне“, значи са разбрали намека. Ако не, ще се търсят вторични средства за усмиряването им. Така по-демократично ли ви изглежда? — англичанинът не криеше иронията си. — В Рим по римски, колеги. Ако искате помощта на моята служба, ще се наложи да се вслушвате в съветите ми.

След ново дълго мълчание:

— Как точно си представяте такава операция?

— Детински просто. Приготвяте ми досиетата на международните си престъпници и ме допускате до специалните си служби, от които аз по мой избор ще подчиня на заповедите си една дузина рейнджъри.

Козела преброи наум, че им остават тринайсет дни.

— Откъде трябва да започнем, Козел. Имаш ли някаква идея?

Козела мълчеше.

— Онемя ли, колега?

— Не, актьоре. Чудя се дали да не те подхвърля на Леч Плешивеца. Тогава шансовете ни за успех нарастват в геометрична прогресия.

Бъстър Китън се усмихна горчиво.

— И на мен ми минава през ума да те изтъргувам с генерал Проданов… Но май проклятието ми е да играем в една пиеса.

След ново мълчание Козела попита:

— Има един филм. Бъч Касиди и Сънданс Кид. Гледал ли си го?

— Да.

— Никак не ми се изпада в тяхната ситуация, момче. Аз за разлика от теб имам двама сина.

— Тук не е Парагвай, Козел.

— Не знам какво е, но отсега да знаеш, че попаднем ли в подобна ситуация, ще те хвърля на кучетата.

— Въпрос на бързина — учтиво усмихнат, каза Бъстър.

— Навремето бягах сто метра за единайсет равни — разсеяно, мислещ за друго, каза Козела. — Канализацията, господин Китов. Друг достъп до Генерала нямаме. Трябва да се докопаме до канализационния план на Бояна.

Искрено учуден, Бъстър промълви:

— Ако въобще съществува такъв.

— Не може да не съществува. Иначе София щеше да е затрупана в лайна.

Допиваха си кафето, ядяха препечени филии със сирене и гледаха дневната суматоха на най-оживената част на София.

— Имаш ли някакъв конкретен план? — попита Бъстър.

Козела кимна:

— Мисля, че почвам да оформям някаква имитация на стратегия. Във всеки случай първата ни работа е да свитнем чеченеца.

— Къде на майната му ще го търсим?

— Имам известна идея, Бъстър Китън. Не забравяй, че бях шеф на Ескадрона на смъртта.

Борис Китов му се изхили в лицето:

— Грандоман. Престани да живееш с миналото.

Козела сви рамене и остави без отговор тази провокация. Само той знаеше, че не е никакъв грандоман.

— Губим България — започна Алкалай на среща с шефовете на КГБ в сянка. — Елцин, Чубайс и Вяхирев са по-гадни предатели от Горбачов.

— А Черномирдин? — попита Юлаев-Гарсона.

— Същата работа. Много бързо станаха капиталисти старите номенклатури. Тия младоци, българските управници, ги поставиха на колене по-лесно, отколкото очаквах.

От креслото се вдигна генерал Воробльов, човекът, който едновременно служеше в КГБ и осигуряваше охраната на чудовището „Газпром“.

— Трябва да отчитате една много съществена подробност, колеги. За да мине газопроводът извън територията на България, има два начина — и двата политически. На Юг условието е независимост на Кюрдистан, на Север — доброволното превръщане на Украйна във велика сила. Елцин и екипът му не могат да поемат нито един от двата риска.

— Искаш да кажеш, че българите ни държат в ръце? Тези балкански просяци?

— Да — кимна Воробльов, — и младоците от София отлично го съзнават.

— Русия не понася публични унижения… — обади се Юлаев.

— Именно затова този конфликт трябва да се маскира като сделка, изгодна за двете страни — натърти Воробльов и напусна заседанието им.

Мина много време, преди Алкалай да продължи събранието.

— Генерал Воробльов е прав. Но освен висши държавни интереси, съществуват и други — тези на нашата служба. Трябва да дестабилизираме управата в София и колкото по-бързо го направим, толкова по-добре за всички.

— Как? — попита Юлаев.

— По старата рецепта, Гарсон. Ще ги ликвидираме един по един, както постъпихме с Ешкенази, Дебелия и много други. За жалост трябва да започнем с най-трудната плячка. Шефът на тяхното МВР.