Христо Калчев - Ликвидирайте генерала

— Защо? — попита Генералът.

— Като властници се държаха като пълни посерковци, сега в опозиция — като плачещи върби. Кой идиот ще заложи на такава посрана карта?

— Тогава защо Керестеджянц прави тайна среща с тях?

Проданов скочи:

— Не с тях… опазил го Господ от такива левашки ходове. Той иска от БСП да му представи интелектуалния си елит — академици, професори, писатели… И те, тъпаците, това и направиха. Докато ние чакаме разни убийци по ъглите, в България започна да функционира комитет за защита на руско-българските връзки… знаеш им целия слоган: Вековна дружба, братска кръв и тем подобни глупости.

— Добре бе, Проди. Козела и Бъстър Китън в София ли са?

— Да.

— Защо?

— Според тях да убият министъра на вътрешните работи, а всъщност да дестабилизират страната.

Генерала запали пурата си.

— Какво е американското участие в тази пиеса?

— Никакво — кресна Проданов. — Те както винаги не са разбрали сюжета, не следят внимателно действието и си въобразяват, че спре ли трафикът на гангстери на Запад, проблемите им са свършили.

— Не може да са толкова наивни.

— Може, Богомиле. Знаеш ли какво установих по интуиция? Бившият генерал от КГБ, Козела, сега работи за ЦРУ, а наемният убиец на Ленгли е довереният човек на Москва в тази операция.

След дълго мълчание Генерала попита:

— И все пак те са тук за главата ми?

— Да. Засякох платежни сметки от руската „Онексимбанк“ до подставени техни лица тук. Чувал ли си за тази банка?

Бонев кимна.

— Подставени… искаш да кажеш, че самият Елцин има пръст в този заговор?

— Елцин е Русия, братко, а Русия не обича да получава шамари от независими джуджета като България.

След ново мълчание главният секретар каза:

— Май ще трябва да отваряме очите на американците.

Проданов поклати глава:

— Имам по-добра идея. Англичаните. МИ-6.

Всички в залата се засмяха.

— Респектиран си от перфектния начин, по който очистиха лейди Даяна, нали?

— Не. Онези бяха МИ-5. Вътрешните им служби. Искам да пусна този състезателен кон на манежа. Ако им се сблъскат интересите, Генерала ще черпи по едно.

— Генерал Проданов — обади се Гюров, шефът на контраразузнаването. — У нас действат почти всички световни разузнавателни служби, включително Интелиджън сървис и прословутите Джеймсбондовци МИ-6.

— Знам, знам ги поименно… Това, което предлагам, е да повикаме на помощ самия Джеймс Бонд!

— Уил Терънс Смит? — възкликна Гюров.

— Именно — пламнал от възбуда, кимна Проданов.

Алкалай дочете доклада на Думата, остави го и дълго мълча, загледан в студения дъжд на есенна Москва. Това шибано НАТО, към което се стремяха българите, беше последната му грижа. Той беше преди всичко евреин, космополит, а после генерал от руските секретни служби. За себе си знаеше, че българското правителство няма шанс да води независима и сигурна политика извън атлантическите структури. На масата му имаше превод от статията на някакъв политолог, който много находчиво беше казал: „Кой е по-чувствителен — една империя като Русия, загубила империята си, или една малка България, намерила независимостта си?“ Да, София не искаше руски ботуш, руски диктат, руска протекция, но искаха руски газ, а това беше камата, с която ще бъдат заклани. Въпросът е как? По всичко личеше, че младият и амбициозен генерал ще счупи зъбите на мафиотските структури. В телевизионни интервюта той неведнъж даде да се разбере, че знае поименно кой трябва да влезе зад решетките. Парламентът гласува закон срещу кредитните „милионери“, а това де факто водеше до пълно пресъхване на нелегални източници за финансиране на сенчестите структури. Значи отново ние ще трябва да бъркаме дълбоко в джоба… Проклето НАТО! Еб твая мать! Българските мафиоти са амортизирана банда… Значи трябва да се създаде нова. В пълна нелегалност и с абсолютно нови хора.

— Козел, Алкалай.

— Слушам, маршале.

— Разговорът е дълъг. Сам ли си?

— Почти… със синовете си.

Алкалай помълча известно време, изглежда се колебаеше дали да продължи, но все пак каза:

— В каква степен аз лично мога да разчитам на теб?

— Не обичам клетвите, маршал. Във възможната.

— Добре. И това е достатъчно. Какво стана със състава на Ескадрона?

— Разпуснах го под контрол… Разбираемо ли се изразявам?

— Напълно, Козел. В какъв срок можеш да го събереш?

— Теоретически веднага… но казарма, оръжие.

— Не, Козел. Този път тактиката ще бъде друга. Давам ти десет дни срок да предизвикаш народни вълнения срещу българската политика спрямо Русия. Големият брат, дядо Иван… по-добре от мен ги знаеш тия глупости. Готов ли си?