Христо Калчев - На лов за Зеления принц

— Не — каза Козела. — Спях.

Въпреки че не спеше въобще. С Габриела слушаха целия репертоар на Цеца Величкович.

— Така е, момче. Петдесет милиона за главата на един ислямски боклук — Аркан вдигна чашата си и отпи здрава глътка от македонската мастика, пиеха втори час. — И знаеш ли кой ще спечели този вагон с пари?

— Кой?

— Ти! Наздраве и честито!

Козела мълча много дълго.

— Трябва ми руска протекция… На много високо ниво… Ако е възможно министър-председателят.

— Путин? — Аркан се изсмя високо, Козела чу презрителна нотка в гласа му. — Мислил съм за такъв вариант. Кой ни дава гаранции, че оня зомби Елцин няма да го уволни утре?

— Ако го уволни утре — лошо, но вдругиден ми стига. Аркан веднага стана сериозен.

— Убеди ме, Козел — вдигна телефона и заповяда да го свържат със секретариата на Кремъл. — Ще чакаме, но, ей богу, аргументът ти е железен.

Минаха петнайсетина минути, преди да повикат войводата на телефона, и още толкова, до като се върне. Изглеждаше умислен, дори угрижен.

— Познаваш ли добре братя Чорни?

— Знам, че са трима, но само Майкъл е в София. Мислех, че съм го свитнал, но ми пробутаха мюре. Някакъв манекен.

Аркан отпи глътка мастика и каза тихо, почти шепнешком:

— Проблемите стават все повече, Козел, йебем му пичку матк! Човек не знае от къде да ги подхване.

На другия ден Елцин подаде оставка и посочи Путин за свой приемник.

На 22 октомври в София и Белград беше слънчево циганско лято, в Москва — люта зима.

— Знаеш ли кой съм, генерале?

— Да… — Козела направи пауза и добави: — Бивш генерал…

— В КГБ няма бивши служители. Поне живи. Абревиатурата може да се смени, но не смисълът, целта и средствата. Ясно ли се изразявам?

— Напълно.

— Радвам се да го чуя. колко смъртни присъди

имаш, генерале.

Козела се усмихна кисело.

— Престанах да ги броя… От нашето правителство, от гангстерите в Америка, от вашата мафия!… Честно казано, изпуснах им края.

— Отменям всичките, Козел. Това ще бъде моят подарък за един смел, горд и напатил мъж — събеседникът му се усмихна подкупващо. — Разбира се, ти ще трябва да заслужиш тази амнистия.

Козела се прибра в хотела, нарамил зелена брезентова раница, видимо тежка. Габи гледаше новините, завита с две одеяла. И от топлина пестяха тия шибани руснаци.

— Какво си помъкнал като магаре? — разсеяно попита тя. — Не можеше ли да дадеш един долар на първия тъп мужик? Или не си гледал „Бурлаки на Волга“.

Козела се разсмя искрено.

— Репин. Не всички убийци са невежи тъпаци, момиче. Тази стока не мога да поверя никому.

— Да не си обрал някоя банка?

— Не още, но вътре е всичко необходимо за такава операция.

Габи пребледня.

— Иване?

— Сядай и слушай. След два часа заминавам… Тръгвам на лов за един ислямски терорист. Ако успея, ще получа амнистия по цял свят без България. Разбира се, ще заработя и един милион долара.

Габи хвана ръцете му. Трепереше като лист.

— Опасно ли е? — полу шепнешком, полу през плач попита тя.

Козела я целуна.

— Няма безопасна военна акция, мила.

Хеликоптерите прелетяха над снежните кавказки зъбери и връхлетяха над Нагайската степ. Според картите, с които разполагаше Козела, тук бяха пет от седемте лагера. Машините изплуваха от облаците като ято гарвани и веднага се нахвърлиха върху стръвта. Когато усетиха десанта, някои от чеченците опитаха да избягат, но бяха незабавно разстреляни. Други решиха да не се предават без бой. Десантниците ги разкъсаха като парцалени кукли. Избиха всички мъже между петнайсет и шейсет години, заснеха труповете, но нито Шамил Басаев, нито емир Хатаб бяха сред тях.

— Имаме ли достатъчно гориво? — попита Козела, гледайки картата.

— Можем да ударим и този лагер — отговори млад, плешив майор, посочвайки му най-близкия. — След това ще трябва да се върнем за зареждане.

— Тръгваме! — изкомандва Козела. — всички по машините!

В лагера „Басра“ не завариха никого. Явно по мобилните телефони бяха предупредили, че ги връхлита десант, и се бяха пръснали в степта.

В беса си руските барети струпаха на куп цялото им имущество — палатки, легла, одеяла, хранителни запаси и ги запалиха.

Козела стоеше настрани и пушеше. Можеше да спре това изстъпление. В прерогативите му беше. Но руско-чеченските вражди дълбоко не го засягаха. Той беше тук, за да получи амнистия и да спечели един милион долара и нямаше никакво намерение да се държи като войн от Армията на спасението.