Христо Калчев - Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

— Малас?

— Слушам те, шефе!

— Събра ли хората?

— О, да! Аз не съм лъжец!

— Това са празни приказки, Малас! Трябва да се доказват! Раздаде ли им парите?

— Да — прегракнало отговори младокът.

Козела не му повярва, но продължи да пита:

— Взе ли разписки?

— Да, шефе! Всичко е точно!

— Сега събираш разписките и ги депозираш във варненския филиал на Райфайзен банк на името на Георг Русицки! Запомни ли?

— Да.

— Повтори го дума по дума!

Маласа изпълни заповедта на Козела. И зачака инструкции.

— Какво ще правя с тези момчета, шефе?

— Наемаш фитнес зала. Колкото е по̀ в центъра на града, толкова по-добре. Снабди я с всичко необходимо. По-скоро поръчай всичко необходимо по интернет, аз ще имам грижата да го получиш.

— И после?

— Въпросите задавам аз, Малас. От тебе искам нещо просто. Тази вечер ще слезеш в бар „Камъша“. Знаеш ли къде е?

— Не — отговори младият Лазов.

— Това е външният бар към дома на журналистите.

— Но той отдавна не съществува, шефе! В какъв свят живееш по дяволите?

— В света на покойния ти баща! — нервно отговори Козела. — Какво има на мястото на бившия бар „Камъша“?

— Луксозна дискотека. Собственост на ТИМ-аджиите.

— В колко часа започва истинската работа?

— Заведението минава за нонстоп, но истинската работа е от девет вечерта до разсъмване.

— Тогава иди в осем часа там, имам предвид в двайсет часа, Малас!

— Разбирам те, шефе.

— Бъди сам и не мъкни никой от юнаците. По някое време ще те потърси един мъж. Той знае как изглеждаш. Не те съветвам да се опитваш да го разпознаваш. След това ще продължим разговора, Малас! Разбра ли ме?

— Напълно, шефе! Но искам предварително да ти кажа, че ти мразеше баща ми.

— И Монтеки мразеха Капулети, Малас! Но това не попречи на любовта на децата им!

Козела не беше сигурен, че младокът е разбрал какво му е казал, но изключи телефона. Това, което не знаеше младият Любомир Лазов е, че срещата му ще бъде със самия Козел. И всяка негова крачка дотогава ще бъде измерена и изчислена.

— А сега на темата, господа, — каза генерал Бен Елиезер, когато сервитьорът отрупа масата в ресторанта на хотел „Арагви“ и ги остави сами.

Присъстваха Алкалай, Хакел и той. Това бяха високопоставени израелски офицери, патриоти на страната си, хора с кауза. Но това не им пречеше да са формални служители и на други служби, известни по света с мрачната си слава, като КГБ, ФСБ, Интернешънъл сървис, Сюртѐ Женераль и т.н. Някои от тях бяха служили дори и в ЩАЗИ, когато се е налагало. Сега такава организация не съществуваше, за нея беше безсмислено дори да се говори, но ДОБ или съвременната германска служба действаше и нито един от тях не се гнусеше да си партнира с внуците на онези германци, които бяха провели Холокоста.

— Кой е Козела?

— Мъж с панталони! — отговори Хакел — Случайно попаднал в МВР, но беше един от най-добрите. Прехвърли се при гангстерите — по-страшен хамър от него на изток от Калотина, няма! Никога не му е било по сърце нито едното, нито другото. Странна птица! Не познавам психиатър, който би се наел да го диагностицира еднозначно.

— И този човек ще работи за нас? — попита Бен Елиезер.

— Не! — намеси се Алкалай. — Всичко, което прави в момента, е отчаян опит да си замете следите. Той няма кауза, няма истинско семейство, няма нужда от пари, не е добре със здравето. Единственото нещо, което иска Козела, е да бъде оставен на мира.

— И ние използваме този човек за нашите цели? — попита искрено учуден Бен Елиезер.

— Не, Максим! — каза Морис Алкалай. — Ние използваме легендата Козел. А тя продължава да е страшно силен коз по пътя на коприната.

— Глутница, млади приятели, от това имаме нужда ние. И от измамата, че Козела я предвожда.

— А ще я предвожда кой? — попита Бен Елиезер.

— Синдромът — отговори Хакел — достатъчно е да се знае, че по пътя се движи организирана шайка престъпници, предвождани от Козела. И следва Синдромът на страха.

— Чети Шекспир, приятелю! Тридесет и шест колизии управляват света, но само три синдрома — на любовта, на омразата, и на страха. Козела е третия коз от тестето! Ясен ли съм?

— Искам да се запозная с този мъж! — каза Бен Елиезер.

Алкалай и Хакел се спогледаха.

— Не го прави на своя глава, Максим! — каза великият сабри. — Ще дойде и този миг, приятелю, и тогава ще бъдеш изненадан от това парче лед. Нека ние преценим кога да се срещнем с този полуразбойник, полученге, полумъдрец…