Франк Хърбърт - Децата на Дюн

— Внимание към всяка подробност — повтори принцесата. Тя се обърна и настръхна, като видя как Тйеканик измъкна ножа си. Но той й го подаде с дръжката напред.

— Може би бихте искали да си послужите с него, за да се погрижите за още една подробност — каза мъжът.

— Върни го обратно в канията и не се прави на глупак! — Разбесня се тя. — Тйеканик, понякога ме караш да…

— Принцесо, този човек го биваше много. Беше един от моите най-добри.

— Един от моите най-добри — поправи го тя.

Другият пое дълбоко дъх и запита, докато прибираше ножа:

— А моят пилот?

— Ще го приемем като нещастен случай — рече принцесата. — Предупреди го да си отваря очите на четири, когато връща тигрите. И, разбира се, след като предаде нашите любимци на хората на Джавид…

После отново погледна към неговия нож.

— Това заповед ли е, принцесо?

— Да.

— А аз дали ще трябва да се пробода сам или вие ще поемете грижата за тази, хммм, подробност?

— Тйеканик, ако не бях напълно сигурна, че ти би паднал върху ножа си по моя заповед, нямаше да се намираш до мен с оръжие в ръка.

Той отново преглътна, загледан в екрана. Тигрите се хранеха. Тя не погледна към тях, а продължи да го фиксира втренчено, докато изричаше:

— Освен това, ще кажеш на нашите клиенти никога вече да не водят двойки деца, които отговарят на описанието.

— Както наредите, принцесо.

— Тйеканик, остави този тон, когато разговаряш с мен.

— Тъй вярно, принцесо.

Тя плътно стисна устни, преди да попита:

— Още колко костюма останаха?

— Шест комплекта горни дрехи с влагосъхраняващи костюми и обувки за пясък, всички с опознавателните знаци на атреидите.

— Тъканта им богата ли е като на тази двойка? — тя кимна към екрана.

— Подходяща е за царски особи, принцесо.

— Пълно внимание към подробностите — напомни отново тя. — Облеклото ще бъде изпратено на Аракис за нашите царствени братовчеди. Разбираш ли, Тйеканик, че то ще бъде дар от моя син?

— Напълно, принцесо.

— Кажи му да напише подходящо съпроводително писмо. Трябва изрично да спомене, че изпраща своя дребен подарък в знак на привързаност към рода на атреидите. Нещо подобно.

— А по какъв случай?

— Рожден ден или някакъв друг празник, Тйеканик. Оставам на, теб да решиш. Аз ти вярвам, приятелю.

Мъжът я погледна, без да каже нищо. Лицето й се сгърчи, преди тя да добави:

— Не може да не го знаеш. Кому да се доверя след смъртта на моя съпруг?

Той сви рамене с мисълта, колко ревностно тя подражава на паяка. В никакъв случай не биваше да влиза в интимни отношения с нея, в каквито подозираше своя левенбрех.

— Тйеканик — рече тя, — има още една подробност.

— Слушам, принцесо.

— Моят син е подготвен да властва. Ще дойде време, когато ще бъде длъжен да грабне меча със собствената си ръка. Ти ще узнаеш за настъпването на този момент. Искам незабавно да бъда уведомена.

— Както наредите, принцесо.

Тя се облегна назад и се взря многозначително в него с думите:

— Знам, че не одобряваш постъпката ми. Но за мен това няма значение, докато си спомняш урока с левенбреха.

— Той наистина беше много добър, но се оказа подходящ само за еднократна употреба. Така е, принцесо.

— Моята мисъл бе друга!

— Така ли? Тогава, не разбирам.

— Една армия — рече тя, — се състои от напълно заменяеми частици, пригодени за еднократна употреба. Именно това е поуката от случая с левенбреха.

— Заменяеми частици — повтори мъжът. — Дали и върховното командване…

— Тйеканик, без върховно командване съществуването на която и да е армия рядко има смисъл. Ето защо ти ще приемеш религията на махди и в същото време ще започнеш кампания за приемане на неговата вяра и от моя син.

— Незабавно, принцесо. Все пак, предполагам, че не искате от мен да занемаря неговата подготовка в другите бойни изкуства за сметка на тази, хм, религия?

Тя рязко се надигна от стола, мина покрай него с широка крачка, спря до вратата и каза, без да се обръща:

— Тйеканик, някой ден сигурно ще се случи прекалено силно да предизвикаш моето търпение.

След това излезе.