Франк Хърбърт - Децата на Дюн

Жената се окашля и каза:

— Тйеканик, всичко стана, както ти бе предвидил.

— Несъмнено, принцесо — отговори с дрезгав глас башар-адютантът.

Тя се усмихна на напрежението в гласа му и попита:

— Кажи ми, Тйеканик, ще хареса ли синът ми как звучи титлата император Фарад’н?

— Принцесо, титлата му подхожда.

— Питах за друго.

— Може и да не одобри някои от нещата, сторени за придобиването на тази, хм, титла.

Тя се обърна и погледна нагоре към него с думите:

— Освен това ти беше добър служител на моя баща. Не си виновен, че той отстъпи трона на атреидите. Сигурно е, че трябва да чувстваш болката от тази загуба толкова силно, колкото…

— Принцеса Венсика има ли някакво специално поръчение за мен? — попита Тйеканик.

Гласът му, неизменно бе дрезгав, но сега в него се долови и остра нотка.

— Имаш лошия навик да ме прекъсваш — отбеляза тя.

Този път той се усмихна, при което плътно подредените му зъби светнаха срещу екрана.

— Понякога ми напомняте за баща си — каза Тйеканик. — Винаги започваше с увъртания, преди да дойде молбата за изпълнение на някаква… деликатна задача.

Тя отдръпна погледа си, за да прикрие обхваналия я гняв, и запита:

— Наистина ли смяташ, че онези Лаза тигри ще поставят моя син на трона?

— Нищо чудно, принцесо. Не можете да не се съгласите, че потомството на Пол Атреидски представлява само две сочни хапки за ония зверове. А след като близнаците вече ги няма… — той сви рамене.

— … внукът на Шедъм V е логичният наследник — довърши тя. — При условие, че съумеем да преодолеем възраженията на свободните, Ландсрада и ПОСИТ, без да споменавам оцелелите атреиди, които…

— Джавид ме уверява, че неговите хора могат да се справят съвсем лесно с Алая. За мен лейди Джесика не е сред атреидите. Има ли някой друг?

— Ландсрадът и ПОСИТ ще бъдат там, където е печалбата — каза тя, — но какво ще кажеш за свободните?

— Ще ги издавим в собствения им култ към Муад’Диб.

— По-лесно е да се рече, отколкото да се извърши, драги ми Тйеканик.

— Разбирам — кимна той. — Връщаме се към стария спор.

— Династията Корино(*) е правила и по-лоши неща, за да се добере до властта — каза принцесата.

— Но да приемем религията на този… махди!

— Моят син те уважава — напомни тя.

— Принцесо, копнея за деня, когато родът Корино ще си върне отново полагащата му се власт. Така е и с всеки друг от сардукарите тук, на Салуса. Но ако вие…

— Тйеканик! Това е планетата Салуса Секундус. Не се изкушавай от предразполагащия към мързел начин на живот, който заля нашата Империя. Цялото име, пълната титла — нужно е внимание към всяка подробност. Тези атрибути ще заровят силата на атреидите в пясъка на Аракис. Всяка подробност, Тйеканик!

Той разбираше какво цели събеседничката му с тази атака. Това бе част от ловкостта и хитрината, на която я бе научила нейната сестра Ирулан. Внезапно долови как губи почва под краката си.

— Чуваш ли ме, Тйеканик?

— Чувам, принцесо.

— Искам да приемеш религията на Муад’Диб — каза тя.

— Бих влязъл в огъня за вас, но това…

— Това е заповед, Тйеканик!

Той преглътна и се взря в екрана. Лаза тигрите бяха привършили с храненето и сега лежаха на пясъка, заети с почистване на дългите си зъби.

— Заповед, Тйеканик… разбираш ли?

— Чувам и изпълнявам, принцесо.

Но тонът на гласа му остана непроменен. Тя въздъхна:

— О, ако бе жив баща ми…

— Да, принцесо.

— Не ме подигравай, Тйеканик. Знам колко отвратително се чувстваш. Но ако ти дадеш пример…

— Принцесо, той може и да не го последва.

— Ще го последва.

Тя посочи към екрана и продължи:

— Струва ми се, че онзи левенбрех би могъл да създаде затруднения.

— Какви затруднения? Не разбирам.

— Кой знае за това с тигрите?

— Левенбрехът, който е техен дресьор…, един пилот от транспортиращото средство, вие и, разбира се… — Той се тупна в гърдите.

— А клиентите?

— Те не знаят нищо. От какво се страхувате, принцесо?

— Синът ми е достатъчно схватлив и чувствителен.

— Един сардукар никога не разкрива своите тайни — каза Тйеканик.

— Както и мъртвецът.

Тя се пресегна и натисна червения бутон под светещия екран.

Лаза тигрите вдигнаха главите си. Изправиха се и погледнаха нагоре към левенбреха. После с еднакви движения се обърнаха и се закатериха по хълма.

Все още спокоен, левенбрехът натисна някакъв бутон, на командното си табло. Движенията му бяха уверени, но тъй като котките не спряха своя бяг, внезапно го обзе паника, докато продължаваше да натиска копчето с всичка сила. По лицето му се четеше пълно стъписване, а ръката му посегна към бойния нож на кръста. Това движение обаче явно бе закъсняло твърде много. Сякаш загребваше въздуха, една лапа го удари в гръдния кош и той полетя към каменистата почва. Още при падането му другият тигър го захапа за врата и го разтърси. Гръбначният стълб бе счупен.