Франк Хърбърт - Фани Мае

Камшикът продължаваше да се вдига и спуска.

— Откажи се, Чео! — викна му Маккай. — Ти загуби! — Вгледа се в пространствената врата. — Ние я захранваме по-бързо, отколкото ти можеш да я изтощиш.

Чео излая нещо на Паленкито. Ръката с камшика изчезна.

— Фани Мае! — извика Пан Спечито.

Отговор не последва, но Маккай усети емоционален прилив на жалост.

Нима тя съжалява Чео , учуди се Маккай.

— Заповядвам ти да ми отговориш, Кейлбан! — изкрещя Чео. — Този, който те контролира, ти заповядва да се подчиниш!

— Аз се подчинявам само на притежателят на договора — отвърна Кейлбанът. — Ти не притежаваш свръзки с притежателя на договора.

— Но тя ти заповяда да ми се подчиняваш!

Маккай мълчаливо наблюдаваше сцената, изчакваше моментът на действие. Всичко трябваше да се направи изключително внимателно. Кейлбанът се бе изразил пределно ясно — за първи път. Не можеше да има съмнение в смисъла на това, което им бе казал. Абнет събира свръзките на нейния свят в себе си. Това им бе казала Фани Мае и значението му изглеждаше ясно. Когато Фани Мае повикаше Абнет да се покаже… трябваше някой да се жертва.

Абнет трябваше да умре, за да умре и нейният свят заедно с нея.

— Забрави ли договора? — изсъска Чео.

— Отхвърлям договор — каза Кейлбанът. — В тази нова линия трябва да се обръщате към мен с Изгора. Име на любов, което получих от Маккай: Изгора.

— Маккай, какво си направил, по дяволите? — излая Чео. Бавно посегна към контролното табло. — Защо тя не отговаря на ударите с камшик?

— Тя всъщност никога не е отговаряла на ударите — каза Маккай. — Тя отговаряше на насилието и омразата, които ги придружаваха. Камшикът служеше просто като особен инструмент, който концентрира в себе си двете неща. Той забиваше насилието и омразата в една единствена уязвима…

— …точка — довърши Кейлбанът. — Уязвима точка.

— И това изцеждаше силите й — каза Маккай. — Изтощаваше енергията й. Знаеш ли, с енергията си тя произвеждаше чувства, създаваше емоции. Те изискват огромно захранване. Тя цялата е една чиста емоция, чисто творение и това е начинът, по който е устроена вселената, Чео.

Къде ли е Абнет, чудеше се Маккай. Чео понечи да се обърне към Паленкито, следващите думи на Маккай го спряха.

— Няма смисъл, Чео. Ние я захранваме по-бързо, отколкото ти можеш да я изтощиш.

— Захранвате я? — Чео приведе напред обезобразеното си лице и се втренчи в Маккай.

— Отворихма огромна пространствена врата в космоса — каза агентът. — Тя събира свободният водород и го насочва право към Изгора.

— Какво е това… Изгора? — настоя Чео.

— Звездата, Чео. Кейлбанът.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Не си ли се досетил досега? — попита Маккай.

Направи незабележим знак с ръка на щурмоваците. Абнет все още не се показваше. Вероятно Чео я бе скрил някъде. Това променяше плана. Трябваше да рискуват. Налагаше се някой да се прехвърли през пространствената врата.

В отговор на сигнала щурмоваците взеха да се приближават към отвора. Всеки стискаше в ръка заредения си лъчемет.

— Какво да се досетя? — попита Чео.

Трябва да продължа да му отвличам вниманието, помисли си Маккай.

— Кейлбаните се проявяват в нашата вселена по различни начини — каза той. — Единият от тях са звездите. Слънцата представляват нещо като отвори, през които Кейлбаните поглъщат енергията си. Те също са създали и хидроболите, които вероятно са предназначени да ни предпазват от огромните енергийни мощности на тези същества, както и да изпълняват речеви, комуникативни функции. Просто начин да общуват с нас. Дори огромните абсорбиращи възможности на хидроболите не могат напълно да задържат невероятната енергия, която Кейлбаните излъчват при говоренето. Затова и тук е толкова горещо.

Маккай хвърли поглед към кръга от щурмоваци. Те се приближаваха все по-близо и по-близо до пространствената врата. Мислено благодари на Боговете, че Чео бе направил отвора толкова широк.

— Звезди, а? — попита Чео.

— Този Кейлбан тук вече е идентифициран. Това е Изгора от Плеядите.

— Но… S-ефекта… S-окото…

— Звездни очи, или окото на звездата — каза Маккай. — Поне аз го разбирам така. Може и да съм прав само отчасти, но Изгора призна, че тя и себеподобните й са заподозряли тази истина още при първите си опити за контакт с нас.

Чео бавно поклати глава.

— Ами пространствените врати?

— Задвижвани са със звездна енергия — каза Маккай. — Още отначало знаехме, че са необходими количествата енергии преработвани от една звезда, за да може да се направи такъв пробив в пространството. Таприсиотите също ни подсказаха малко с техните приказки за подготвителна среда и пресичане свръзките на Кейлбан…