Франк Хърбърт - Фани Мае

— Е, къде беше това?

— Къде беше кое?

— Мястото в което живееш!

— А, това ли? Просто не намирам думи, за да ти го опиша.

— Опитай се.

Тулук се изправи и погледна към Маккай.

— Ами, беше нещо като да си прашинка, изгубена в огромно море и… да изпитваш топлината и приятелството на добродушен великан.

— И този великан беше Кейлбанът?

— Разбира се.

— Така си и мислех.

— Не отговарям за неточността при отчитането на уреда — каза Тулук. — Но не мисля, че бих могъл да го настроя по-точно от това. Може би, ако имах няколко дни на разположение, защитен екран — стената зад теб излъчва някаква странна радиация — и проекционни амортисьори, бих могъл, повтарям бих могъл да постигна по-голяма степен на точност при отчитането на данните. Сега обаче не отговарям.

— Ще можеш да направиш спектроскопичен запис, нали?

— О, да.

— Е, тогава може би успяхме тъкмо навреме?

— Навреме за какво?

— За правилното пространствено разположение.

— Аха, ъъъ… искаш да кажеш за ударите с камшик и дъжда от искри?

— Точно това имах предвид.

— Не би ли могъл… ммм… ти сам да я удариш леко няколко пъти?

— Фани Мае каза, че това няма да свърши работа. Ударите трябва да бъдат нанасяни с жестокост и… желание да създадат силно напрежение на анти-любов… иначе няма да стане.

— Аха. Странно. Знаеш ли, Маккай, мисля, че все пак мога да използвам малко от водата ти. Тук наистина е дяволски горещо.

Чу се пукащ звук, като изхвърчане на тапа от бутилка. Въздушното налягане в хидробола леко спадна и Маккай изведнъж бе обзет от паническият ужас, че Абнет по някакъв начин е успяла да отвори вратичка към безвъздушния вакуум, който щеше да изсмуче въздуха им и да ги убие. Физиците твърдяха, че това е невъзможно, че въздушният поток, спънат от анти-ускорителите във вихровия цилиндър, ще задръсти пространствената врата и по този начин сам ще блокира пътя си. Маккай обаче подозираше, че те едва ли бяха дотолкова добре запознати със S-ефекта.

Отначало не можа да види вихровият цилиндър на пространствената врата. Той се появи хоризонтално, точно над огромния супник с Кейлбана.

От отвора се появи ръка на Паленки и камшикът се стовари със сила върху мястото, заемано от не-присъствието на Кейлбана. Дъжд от зелени искри се посипа във въздуха.

Приведен над уредите си, Тулук възбудено измърмори нещо.

Ръката на Паленкито се вдигна отново, поколеба се.

— Още! Още!

Гласът без съмнение принадлежеше на Чео.

Камшикът се стовари още веднъж, и още веднъж.

Маккай вдигна лъчемета си и раздвои вниманието си между Тулук и ръката на Паленкито. Получи ли Тулук данните? Не се знаеше колко удара още може да издържи Кейлбана.

Камшикът удари отново. Зелените искри изригнаха и се посипаха наоколо.

— Тулук, събра ли достатъчно данни? — настоя Маккай.

Ръката с камшика изчезна през вратата. Странна тишина се възцари в стаята.

— Тулук? — изсъска Маккай.

— Мисля, че съм готов — каза Тулук. — Стана добър запис. Все пак не мисля, че ще успеем да го идентифицираме.

Маккай осъзна, че тишината в стаята не е вече същата. Потракването на иструментите на Тулук образуваха фон за звуците на някакви гласове, които се долавяха откъм пространствената врата.

— Абнет? — извика я Маккай.

Отворът се изви на една страна и в него се показа три четвърти от лицето на Абнет. Тъмночервена драскотина се спускаше от лявото й слепоочие надолу през бузата. Сребриста примка стягаше гърлото й. Ръка на Пан Спечи здраво стискаше краищата на въжето.

Маккай видя, че Абнет едва контролира яростта, която сякаш се мъчеше да пръсне издутите й вени. Лицето й ту се наливаше с кръв, ту пребледняваше като платно. Устните й бяха здраво стиснати. Стаена злоба струеше от всяка пора.

— Видя ли какво направи? — изписка тя щом съзря Маккай.

Маккай се отблъсна от стената и се приближи към пространствената врата, очарован от гледката.

— Аз ли? Това повече ми прилича на работа на Чео.

— Вината е само твоя!

— Така ли? Е, значи съм постъпил умно.

— Опитах се да бъда разумна с теб — изхриптя тя. — Опитах се да ти помогна, да те спася. Но не! Ти се държеше с мен като с криминален престъпник. Това е благодарността, която получих от теб.

Тя посочи примката около врата си.