Франк Хърбърт - Фани Мае

— Достатъчно е една от грешките да се окаже вярна и ти ще си загубен — каза Маккай.

— Е, ще поема този риск — отвърна Чео. — А ти можеш да…

Пространствената врата внезапно изчезна.

— Свързването на S-системата трудно — каза Кейлбанът. — Хващаш ли трудно? Терминът изисква повече количество енергия. Хващаш ли?

— Разбирам — отвърна Маккай. — Хващам. — Изтри с ръкав потта от челото си.

Тулук протегна един от речевите си израстъци и възбудено го размаха.

— Студено ми е — каза той. — Студено-студено-студено.

— Мисля, че тя вече се държи само на една тънка нишка — рече Маккай.

Тялото на Тулук се изду, когато той пое дълбоко въздух в трите си дроба.

— Ще занесем ли записите обратно в лабораторията? — попита той.

— Звездна маса — промърмори Маккай. — представи си само. А всичко което виждаме тук е това… това нищо.

— Нищо не поставено тук — каза Кейлбанът. — моя личност поставя нещо тук и ти не съществуваш. Маккай се разпада в присъствие на моя личност.

— Хващаш ли това, Тулук? — попита Маккай.

— Хващам? А, да. Изглежда тя иска да каже, че не може да стане видима за нас, защото това ще ни убие.

— Така разбрах и аз — каза Маккай. — Хайде да се връщаме и да почваме сравнителните тестове.

— Ти разходва субстанция без причина — каза Кейлбанът.

— Сега пък какво има? — попита Маккай.

— Бичуване наближава и моя личност аз се разпада — отвърна Кейлбанът.

Макай подтисна нервното потръпване на тялото си.

— След колко време Фани Мае?

— Термин време при еднолинейните труден, Маккай. Твой термин: скоро.

— Веднага ли? — затаи дъх агентът.

— Ти питаш за близост, за непосредственост? — поиска да знае Кейлбанът.

— Вероятно — прошепна Маккай.

— Вероятност — рече Кейлбанът. — Необходима енергия за моя личност остава свързана до бичуване. Бичуване… не близо.

— Скоро, но не веднага — каза Тулук.

— Тя иска да ни каже, че може да изтърпи само още един удар и той ще е последният — каза Маккай. — Хайде, бързо, Фани Мае можеш ли да ни осигуриш пространствена Врата?

— Има достъп, Маккай. Иди си с любов.

Само още един удар, мислеше си Маккай, докато помагаше на Тулук да събере апаратурата си. Но защо тези удари с камшик бяха толкова смъртоносни за един Кейлбан? Защо точно ударите с камшик, когато всякакви други енергийни мощности очевидно не им действаха?

В един неопределен момент, и то твърде скоро, Кейлбанът щеше да бъде ударен с камшик и щеше да умре. Кошмарните видения щяха да се превърнат в апокалиптична действителност и тяхната вселена щеше да загине.

Потънал в безутешни мисли, Маккай седеше в личната лаборатория на Тулук и едва обръщаше внимание на тълпата от щурмоваци около тях.

Иди си с любов.

Мониторът на компютъра на масата пред Тулук присвятваше и бръмчеше.

Дори и да откриеха звездата на Фани Мае, за какво щеше да им послужи това, запита се Маккай. Чео щеше да победи. Вече не можеха да го спрат.

— Възможно ли е — попита Тулук — Кейлбаните да са създали тази вселена? Дали тя не е тяхната „Райска градина“? Не ми излиза от главата това, което Фани Мае каза, че нейното присъствие би ни унищожило.

Наведе се над масата, пипалата му бяха прибрани, лицевият отвор бе съвсем леко отворен, колкото да му позволява да говори.

— Защо се бави толкова проклетия компютър? — поиска да знае Маккай.

— Проблема с пулса на звездите е изключително сложен, Маккай. Сравнението на два пулсационни модела изисква специално програмиране. Но ти не отговори на въпроса ми.

— Просто нямам отговор за него! Искрено се надявам, че ония тъпаци, които оставихме в хидробола, знаят какво да правят.

— Те ще правят точно това, което си им казал да правят — смъмри го Тулук. — Ти си много странен човек, Маккай. Казаха ми, че си бил женен повече от петдесет пъти. Как мислиш, дали е в разрез с добрите обноски да обсъждаме това?

— Никога не намерих жена, която да свикне с живота на съпруга на Извънреден Саботьор — промърмори Маккай. — Изглежда е трудно да ни обича човек.

— Да, но Кейлбанът те обича.

— Тя дори не знае какво разбираме ние под любов! — Поклати глава. — Трябваше да остана в хидробола.