Франк Хърбърт - Фани Мае

— Нашите хора ще препречат с телата си всеки опит за атака срещу Кейлбана — каза Тулук. — Би ли нарекъл това любов?

— Това е просто инстинкт за самосъхранение — изръмжа Маккай.

— Ние Рийвите смятаме, че любовта също е форма на самосъхранение — каза Тулук. — Може би, точно това и разбира нашият Кейлбан под любов.

— Ха!

— Твърде вероятно е, Маккай, понеже никога не си имал този инстинкт за самосъхранение, никога и да не си обичал.

— Я стига! Би ли спрял да ме занимаваш с глупостите си?

— Търпение, Маккай. Търпение.

— Търпението ми се изчерпа!

Скочи на крака и нервно закрачи нагоре надолу из лабораторията, разблъсквайки щурмоваците на пътя си. Накрая се върна до масата и се надвеси над Тулук.

— С какво се хранят звездите?

— Звездите ли? Звездите не се хранят.

— Тя вдишва нещо тук, някаква субстанция — промърмори Маккай. — Тя се храни тук. — Кимна. — Водород.

— Какво искаш да кажеш?

— Водород — повтори Маккай. — Ако отворим достатъчно голяма пространствена врата… Къде е Билдун?

— Заседава с представители на федерацията по въпроса за своеволните ни действия при поставянето под карантина на Пластичните фризьори. Има малка вероятност и да са подразбрали за машинациите ни с Таприсиотите. Правителството не одобрява такива начини на действие, Маккай. Билдун се мъчи да спаси кожите ни както и своята.

— Има достатъчно водород — каза Маккай.

— Какви са тия приказки за пространствената врата и водорода?

— Ще я нахраним със студ и ще изтощим треската — каза Маккай.

— Говориш безсмислици, Маккай! Взе ли си капсулите с яростин и нормализатори?

— Да!

Принтерът на компютъра издаде хъркащ звук и започна да трака. Изплю намачкана линия от святкащи букви и цифри. Те затанцуваха по монитора и се подредиха в разбираем текст. Маккай прочете съобщението.

— Изгора — каза Тулук, надничайки през рамото му.

— Звезда от Плеядите — промърмори Маккай.

— Ние я наричаме Дрънъл — каза Тулук. — Виждаш ли написаното на Рийвски на третия ред? Дрънъл.

— Може ли да има някаква грешка в изчисленията?

— Шегуваш ли се?

— Билдун! — изсъска Маккай. — Трябва да опитаме!

Извърна се рязко и изхвърча от лабораторията, разблъсквайки помощниците на Тулук във външната стая. Тулук се втурна след него. Охраната от щурмоваци се засуети за момент, но бързо ги настигна.

— Маккай! — извика Тулук. — Къде отиваш?

— При Билдун… после обратно при Фани Мае.

Вече нищо не може да ме спре, помисли си Чео. Млис всеки момент щеше да умре от недостиг на въздух в контейнера на Пластичните фризьори, където я беше затворил. Тогава останалите от техния свят трябваше да се подчиняват на него. Той щеше да контролира S-системата и да държи юздите на властта.

Чео седеше в апартамента си пред контролното табло на S-системата. Навън беше нощ. Все пак всичко е твърде относително, напомни си той. На Кордиалити скоро щеше да се зазори. Хидроболът върху морския бряг щеше да бъде огрян от слънце.

Последната зора на Кейлбана… зората на окончателното разпадане. Тази зора щеше да потъне във вечен мрак. Над всички планети от вселената на обречения Кейлбан щеше да се спусне безкрайната нощ.

Само след няколко минути неговата планета от миналото щеше да достигне пресечната точка на подходящите свръзки с орбитата на Кордиалити. И Паленкито, което чакаше ей там, щеше да стори това, което му бе заповядано да стори.

Чео прокара длан по белезите на челото си.

Нямаше да има повече Пан Спечи, които да го сочат обвинително с пръст и да го наричат с ужасни имена. Нищо вече нямаше да заплашва егото, което той бе заграбил само за себе си.

Никой не можеше да го спре.

Млис никога нямаше да се вдигне от смъртта за да го спре. Тя вече се задъхваше в запечатания контейнер в последни усилия да поеме глътката кислород. Но там нямаше кислород.

И този глупак Маккай! Извънредният Саботьор наистина се бе оказал твърде досаден и вечно изплъзващ се, но вече и той не можеше да спре апокалипсиса.

Само още няколко минути.

Чео погледна циферблата върху контролното табло. Стрелките се движеха толкова бавно, че беше трудно да се открие някаква промяна в положението им. Но все пак се движеха.

Тръгна към отворената балконска врата. Паленкито го погледна въпросително, но той не продума и излезе навън. Нямаше луна, но купища звезди проблясваха в небето. Непознати за Пан Спечи звезди. Млис бе създала един странен свят с чертите на древната история от земното й минало, с всичките тайнствени вехтории натрупани от вековете.