Франк Хърбърт - Фани Мае

— С КАКВО СЪМ ЗАСЛУЖИЛА ТОВА!

— Чео! — извика Маккай. — Какво е направила?

— Кажи му, Млис. — Гласът на Чео долетя някъде иззад гърба й.

Тулук, който не бе обърнал внимание на размяната на реплики се обърна към Маккай и каза:

— Забележително. Наистина забележително.

— Кажи му! — изрева Чео, когато Абнет сепнато замълча.

Тя и Тулук започнаха да говорят едновременно. Думите им се сляха и долетяха до Маккай като безсмислена смесица от звуци.

— Тимеждузвезднастрахидросгенсамасапъленцесот…

— Млъкни! — изкрещя Маккай. Абнет се сепна и замълча, но Тулук продължи без да спира.

— …и това със сигурност означава, че не може да има грешка в спектралния модел на поглъщане и отделяне на енергия. Звезда е, без съмнение. Нищо друго не би могло да покаже същите данни.

— Добре, но коя звезда? — попита Маккай.

— Еее, точно това е въпросът — отвърна Тулук. Чео бутна Абнет настрана и се показа в рамката на вратата. Погледна към Тулук, после към уредите.

— Какво става тук, Маккай? Подготвяш нов начин да пречиш на моите Паленки? Или просто си дошъл да си поиграем пак на ела-ми-извий-врата?

— Открихме нещо, което може и да ви заинтересува — каза Маккай.

— Какво ли би могъл да откриеш ти , което да ме заинтересува?

— Кажи му, Тулук.

— Фани Мае съществува чрез някакво много близко взаимодействие със звездна маса — каза Тулук. — Дори, може би, самата тя е звездна маса, поне що се отнася до нашето измерение.

— Не измерение, — намеси се Кейлбанът — вълна.

Гласът й едва достигна до съзнанието на Маккай, но думите й бяха придружени от такава мощна вълна на емоционално страдание, че Маккай потрепера. Тулук пък бе направо премазан.

— Ка-ка-ка-кво бе-бе-бе-ше то-то-то-ва? — успя да продума той.

— Спокойно, овладей се — предупреди го Маккай. Видя, че Чео не е засегат от емоционалната вълна, или поне оставаше абсолютно безизразен.

— Скоро ще идентифицираме Фани Мае — каза Маккай.

— Идентичност — каза Кейлбанът. Сега гласът и беше по-силен, но излъчваше някаква ледена безчувственост. — Идентичността се отнася до уникалното качество самоопределяне на личността. Има връзка с квалифициране на личността, проявление на личността и съществуване на личността. Ти още не ме хващаш, Маккай. Хващаш ли терминът още? Моята личност набира пресечна точка на твоето време.

— Не я хващаш ли? — попита Чео и стисна по-здраво примката около врата на Абнет.

— Просто един стар изтъркан идиом — каза Маккай. — Мисля, че Абнет в момента схваща толкова добре значението му, колкото й се е схванал вратът.

— Какви ги дрънкаш? — попита Чео.

Тулук реши, че въпросът е отправен към него.

— По някакъв начин, — започна той — Кейлбаните се проявяват в нашата вселена като звезди. Всяка звезда има собствен пулс, определен модел на поглъщане и излъчване на енергията, специфичен ритъм, който не може да бъде повторен, и по който тя може да бъде идентифицирана. Ние направихме запис на този „ритъм“ на Фани Мае. Ще сравним този неин модел със съществуващите записи на звездите и ще открием точно коя от звездите е тя.

— И смятате, че вашата тъпа теория трябва да ме заинтересува? — попита Чео.

— За самия теб е по-добре да се вслушаш в думите ни — каза Маккай. — Това вече не е само теория. Ти си мислиш, че си се скрил на абсолютно безопасно местенце. И всичко, което трябва да направиш, е да елиминираш Фани Мае, а с нея и цялата наша вселена и да останете единствените разумни в космоса, така ли смяташ? Така ли е? Сам не знаеш колко дълбоко се заблуждаваш.

— Кейлбаните не лъжат — изръмжа Чео.

— Да, но аз мисля, че понякога грешат — каза Маккай.

— Разпространение на еднолинейните — каза Кейлбанът.

Маккай потръпна от ледената вълна, която придружаваше думите й.

— Ако ние се разпаднем, Абнет и приятелите й ще продължат ли да съществуват? — попита той.

— Различни модели с ограничена продължителност в свръзките — отвърна Кейлбанът.

Маккай усети как ледената вълна преобърна стомаха му. Тулук целият трепереше, лицевият му отвор се затваряше и отваряше отново.

— Това беше достатъчно ясно, нали? — попита Маккай. — Ще се видоизмените по някакъв начин и няма да живеете много дълго след нас.

— Никакви разяснения — каза Кейлбанът.

— Никакво поколение — преведе Маккай.

— Това е някакъв номер! — изкрещя Чео. — Тя лъже!

— Кейлбаните не лъжат — припомни му Маккай.

— Да, но понякога грешат!