Франк Хърбърт - Фани Мае

Внезапно нещо рязко изпука точно над супника. Дъжд от зеленикави пръски се изсипа около свития под супника Маккай. Той се отърколи по гръб и извади лъчемета. От пространствената врата се подаваха ръката и камшикът на Паленки. Ръката тъкмо се спускаше за нов удар по Кейлбана.

В същия миг Маккай натисна спусъка и лъчът преряза ръката. Падайки, отсечената ръка и Камшикът закачиха далечния Край на супника. Последва нов дъжд от искри.

Пространствената врата изчезна.

Маккай приклекна. Образът на зелникавите пръски все още се мержелееше пред очите му. Сега вече разбра това, което се бе опитал да си спомни още като наблюдаваше експериментът с парчето стомана. Експериментът на Тулук!

— S-системата отстранена.

Думите на Фани Мае се посипаха по челото му. Като че ли се просмукаха в речевите му центрове. Лов на Дяволи! Тя изглеждаше съвсем отпаднала!

Маккай бавно се изправи на крака. Ръката и камшикът на Паленкито лежаха на пода, там където бяха паднали, но той не им обърна внимание.

Дъжд от зеленикави пръски! Дъжд от искри!

Странна смесица от чувства нахлу в съзнанието му. Усети яд и щастие, раздразнение и задоволство. Думи и изрази се търкаляха из мислите му като огнени колелета.

Неправомерният резултат от неподходящо свързване!

Дъжд от искри! Дъжд от искри!

Знаше, че трябва да изпуска тази мисъл от съзнанието си, както и да запази здравия си разум, независимо от ужасяващо мощните емоционални вълни, с които го заливаше Фани Мае.

Дъжд от… дъжд…

Умираше ли тя?

— Фани Мае?

Кейлбанът не отговори, но емоционалното изтезание затихна.

Маккай знаеше, че има нещо, което трябва да си спомни. Отнасяше се до Тулук. Трябваше да каже нещо на Тулук.

Дъжд от искри! Тогава се сети: Моделът на ударите, по който може да се познае майсторът! Дъжд от искри!

Почувства се смъртно уморен като да бе бягал с часове. Нервите му бяха изопнати до пръсване. Мозъкът му бе станал на желе. Мислите се гърчеха в него като червеи. Съзнанието му се топеше и изтичаше като поток от цветни флуиди. Щеше да потече от него като дъжд…

Дъжд от… от… ИСКРИ!

— Фани Мае? — извика той, този път по-силно.

Странна тишина се стелеше в хидробола. Тишина, лишена от чувство, от емоцинална окраска. Нещо липсваше, нещо беше изчезнало. Кожата на гърба му настръхна.

— Отговори ми, Фани Мае, — каза Маккай.

— S-системата отсъства — каза Кейлбанът.

Маккай усети, че го завладява дълбокото и всеобхватно чувство на вина. Заля го и проникна във всяка клетка от тялото му. Мръсен, подъл, долен, безсрамен…

Тръсна глава. Защо трябваше да се чувства виновен?

Ааах. Изведнъж разбра. Емоционалният прилив не идваше от него самия, а някъде отвън. Беше Фани Мае!

— Фани Мае, — каза той. — Знам, че ти не можеш да предотвратиш тези атаки. Не те обвинявам. Напълно разбирам защо стана така. Ти не си виновна.

— Изненадващи свръзки — каза Кейлбанът. — Набираш ли?

— Да, разбирам.

— Не. Набираш ли? Термин за натрупване на знания? Съзнаваш!

— Да, напълно съзнавам.

Спокойствие завладя съзнанието на Маккай, но това бе спокойствие, породено от оттеглянето на нещо друго.

Напомни си, че има жизнено важно съобщение за Тулук. Дъжд от искри! Но първо трябваше да се увери, че онзи луд Пан Спечи нямаше да се върне всеки момент.

— Фани Мае, — каза — можеш ли да ги спреш да използват S-системата?

— Спиране невъзможно. Възможно само препятствие — отвърна Кейлбанът.

— Искаш да кажеш, че можеш да ги забавиш?

— Обясни забавиш.

— О, не — изстена Маккай. Трескаво се замисли за възприемчив за Кейлбана начин, по който да зададе въпроса си. Как би го задала Фани Мае?

— Има ли… — Поклати глава. — Следващата атака, ще бъде ли тя в къса свръзка или в дълга?

— Серията от атаки прекъсва тук — каза Кейлбанът. — Ти питаш за продължителност според твоето понятие за време. Аз набирам това. Дълги линии между точките на атака. Това е еквивалентно на голяма продължителност за твоето понятие време.

— Голяма продължителност — промърмори Маккай. — Да, добре.

Дъжд от искри, напомни си той. Дъжд от искри.

— Ти съзнаваш използването на S-системата от Чео — каза Кейлбанът. — Редицата от точки се разпростира до тук, до това място. Чео влиза далеч навътре по твоята линия. Аз натрупвам набиране за Маккай. Да?

Навътре по моята линия, помисли си Маккай.

Преглътна с мъка, когато изведнъж прозрението го осени. Какво беше казала Фани Мае преди това?