Франк Хърбърт - Фани Мае

— Фани Мае ти го е предложила? — промърмори той.

Замисли се. Фани Мае определя собствената си среда на съществуване чрез тези загадъчни свръзки, които вижда. Специфичният начин, по който възприема действителността, се определя от специфичният й начин на преработва на енергията.

Пот се стичаше по челото му. Усети, че стои пред прага на някакво огромно прозрение.

— Все още ли ме обичаш, Фани Мае? — попита той.

— Каквооо? — Очите на Абнет се разшириха от учудване.

— Съществува емоционална привързаност — каза Кейлбана. — Обичта е еквивалентна на тази привързаност, която имам към теб, Маккай.

— Какво усещаш към моята еднолинейна форма на съществуване? — попита Маккай.

— Дълбока емоционална привързаност — каза Кейлбанът. — Аз-личност-Кейлбан обичам теб-личност-човек, Маккай.

Абнет се втренчи в Маккай.

— Дойдох тук да обсъдим общият ни проблем, Маккай, — излая тя. — Не съм очаквала, че ще седя тук и ще слушам шантавите ви обяснения в любов. Ти и тоя откачен Кейлбан!

— Моя личност в състояние на свръзване, не откачане — каза Кейлбанът.

— Маккай, — понижи глас Абнет — дойдох да ти предлога нещо, което ще е от взаимна изгода и за двама ни. Присъедини се към мен. Не ме интересува каква длъжност ще изпълняваш, отплатата ще бъде много по-голяма отколкото ти изобщо би могъл да си представиш и в…

— Ти дори и не подозираш какво се е случило с теб — каза Маккай. — Това много ме учудва.

— Проклет глупак! Аз мога да те направя император!

— За Бога, не разбираш ли къде те е скрила Фани Мае? — попита Маккай. — Не можеш ли да разпознаеш това сигурно място, което…

— Млис!

Гневният глас прозвуча някъде зад Абнет, но притежателят му остана скрит за Маккай.

— Чео, това ти ли си? — извика Маккай. — Знаеш ли къде се намираш, Чео? Един Пан Спечи би трябвало да подозира истината.

Една ръка се появи в полезрението му и блъсна Абнет настрани. Пан Спечито със замразено его зае мястото й в отвора на пространствената врата.

— Ти си доста по-умен отколкото очаквах, Маккай, — каза Чео.

— Как смееш, Чео! — изпищя Абнет. Чео се обърна и замахна с ръка. Чу се звук от удар на плът в плът, приглушен стон, после още един удар. Чео отново се появи в отвора.

— Ти и преди си бил на това място, нали, Чео? — попита Маккай. — Не си ли бил едно скимтящо, безмозъчно парче плът в инкубатора на определен етап от съществуването си?

— Прекалено си умен — изръмжа Чео.

— Сега ще трябва да я убиеш, нали? — попита Маккай. — Ако не го направиш, всичко ще е било напразно. Тя ще те лапне. Ще отнеме егото ти. Тя ще бъде ти.

— Не знаех, че това става и при хората — каза Чео.

— О, да, случва се — отвърна Маккай. — Та това е нейният свят, нали, Чео?

— Да, нейният свят, — съгласи се Чео — но ти грешиш за едно нещо, Маккай. Аз държа Млис в ръцете си. Следователно това е моят свят, нали? И още нещо: ти също си в ръцете ми!

Вихровият цилиндър на пространствената врата изведнъж се смали и се стрелна към Маккай.

Той плонжира встрани и изкрещя:

— Фани Мае! Ти обеща!

— Нови свръзки — отговори Кейлбанът.

Когато вратата отново се появи до него, Маккай се хвърли с главата напред към далечния край на стаята. Вратата ту се отваряше ту се щракваше с трясък, като челюстите на хищник и всеки следващ път все по-близо до него. Той се въртеше, скачаше, премяташе задъхано из окъпаната във виолетово сияние вътрешност на хидробола. Накрая се отърколи под гигантския супник. Огледа се вляво и вдясно. Потрепера. Никога не бе предполагал, че една пространствена врата може да бъде премествана с тзакава скорост.

— Фани Мае, — изхриптя — затвори S-системата, изключи я или каквото и да е там. Нали обеща, че няма да има никакви атаки!

Не последва отговор. Видя крайчеца на вихров цилиндър да трепва точно над супника.

— Маккай!

Беше гласът на Чео.

— Всеки момент ще те повикат за междупространствен разговор, Маккай — извива Чео. — Когато те свършат с теб, ще си мой.

Студени тръпки полазиха по гърба му. Разбира се, че щяха да се свържат с него! Билдун вероятно вече е извикал Таприсиот. Те са разтревожени от затварянето на люка. Когато изпаднеше в транса щеше да бъде безпомощен.

— Фани Мае! — изсъска той. — Затвори проклетата S-система!

Вихровият цилиндър проблясна, премести се нагоре и се придвижи напред за да го заобиколи отстрани. Псувайки, Маккай се отърколи от другата страна, изправи се на крака, веднага смени посоката и се хвърли обратно покрай супника. Приземявайки се на пода, мигновенно се отърколи отново под него. Вихровият цилиндър се отдалечи. Чу се нисък тътнещ звук, който се стори като гръмотевица на Маккай. Огледа се във всички посоки. Нямаше и следа от смъртоносната врата.