Франк Хърбърт - Фани Мае

— Искам да разбера дали е била атакувана скоро — каза Маккай. — Вижда ми се по-слаба от както бях тук предишния път. — Загледа се към огромният супник, над който Кейлбанът все още поддържаше не-присъствието си.

— Атаките бяха неравномерни и спорадични, но не твърде успешни — каза Лаклака. — Събрахме доста камшици и ръце от Паленки, макар че не можем успешно да ги транспортираме в лабораторията.

— Маккай налага свое присъствие на личност Кейлбан, наречен Фани Мае? — попита Кейлбанът.

— Здравей, Фани Мае — каза Маккай.

— Ти притежаваш нова конфигурация на свръзките, Маккай, — каза Кейлбанът — но моделът на твоя личност позволява разпознаване. Здравей, Маккай.

— Твоят договор с Абнет все още ли води всички ни към абсолютното разпадане? — попита Маккай.

— Увеличена близост — отвърна Кейлбанът. — Моят господар желае разговор с теб.

— Абнет? Тя иска да говори с мен?

— Вярно.

— Можеше да ме потърси по всяко време — каза Маккай.

— Абнет предава молбата си чрез моята личност — каза Кейлбанът. — Тя иска разговор през позната свръзка. Тази свръзка ти възприемаш с термина „сега“. Хващаш ли това, Маккай?

— Хващам го — изръмжа Маккай. — Е, нека говори.

— Абнет иска ти да изпратиш придружителите от присъствие.

— Да остана сам? — попита Маккай. — И какво я кара да мисли, че ще направя такова нещо? — в хидробола ставаше все по-горещо. Той избърса потта над горната си устна.

— Абнет каза за причина, която разумните наричат „любопитство“.

— И аз си имам своите условия за този разговор — каза Маккай. — Кажи й, че няма да се съглася да остана сам, освен ако не ми даде гаранции, че по време на разговора няма да се опитва да напада нито теб нито мен.

— Аз давам тези гаранции.

— Ти?

— Вероятността Абнет да изпълни гаранции е… непълна. Приблизително описание. Гаранции които давам аз са пълни… силни. Точни? Може би.

— Защо ми даваш тези гаранции?

— Абнет показва силно желание за разговор. Договорът покрива такива… услуги? Близък термин. Услуги.

— Значи ти гарантираш нашата безопасност, така ли?

— Пълни гаранции, не повече.

— И няма да има атаки по време на разговора ни? — настоя Маккай.

— Това движи свръзката — каза Кейлбанът.

Зад гърба на Маккай щурмовакът Лаклак изсумтя.

— Разбираш ли нещо от тия дрънканици? — попита.

— Взимай си отделението и се махайте оттук — каза Маккай.

— Сър, моите заповеди…

— Не ме интересуват твоите заповеди! Аз имам правомощията на Извънреден Саботьор и лично директорът на Бюрото ми е дал пълна свобода на действие по този случай! Махайте се!

— Сър, — каза Лаклака — по време на последното бичуване девет щурмовака полудяха, назависимо от погълнатите капсули с яростин и други стимуланти, които смятахме, че ще ни предпазят. Не мога да отговарям в случай…

— Ще отговаряш за метеорологическа станция на най-близката пустинна планета, ако веднага не се махнеш — каза му Маккай. — Ще те дам под съд за неподчинение и ще се погрижа да получиш такава присъда, че…

— Не можете да ме уплашите, сър, — отвърна Лаклака. — Но щом настоявате, ще се свържа лично с Билдун.

— Хайде, свързвай се тогава и по-бързо! Отвън има Таприсиот.

— Много добре. — Лаклакът отдаде чести излезе през люка. Другите щурмоваци продължиха неспокойно да оглеждат вътрешността на хидробола, като от време на време хвърляха тревожни погледи към Маккай.

Все пак са смелчаци тия щурмоваци, помисли си той. Изискваше се доста кураж да носиш дежурство тук, където отвсякъде те заплашват незнайни опасности. Дори опърничавият Лаклак демонстрира завидна смелост. Макар че все пак само изпълняваше заповедите си.

Маккай зачака напрегнато.

Една странна мисъл се загнезди в съзнанието му: Ако всички разумни загинеха, всички енергийни станции във вселената щяха да спрат. Представата за краят на всички механизирани производства и търговски дейности го накара да се почувства доста странно.

Растителността щеше да избуи и да завладее всяко кътче на планетите. Слънцето щеше да проблясва в листака на дърветата, без да има кой да го види. Монотонното боботене на съоръжения от метал, пластмаса и стъкло щеше постепенно да заглъхва, без да има кой да го чуе.

Кучекреслата щяха да умрат, защото нямаше да има кой да ги нахрани. Изкуствените хранителни разтвори с протеини щяха да се разложат.

Представи си как собствената му плът се разлага.

Цялата жива плът във вселената се разлага.