Маккай вдиша дълбоко, стисна устни и силно издиша.
Как предаваха Пан Спечите тази информация от един индивид на друг? Те казваха, че остават винаги свързани, притежателят на егото и другарите му по инкубатор, активният член и изпадналите в летаргия, мислещият естет и робуващите плътоядци.
Винаги свързани? Но как?
— Ти разбираш ли свръзките? — внезапно попита Маккай и впи поглед в очите на Билдун.
— Виждам за какво си мислиш — присви рамене Билдун.
— Е?
— Може би ние Пан Спечите също притежаваме тази сила — каза Билдун. — Но ако е така, то я притежаваме без да я съзнаваме. Няма да кажа нищо повече. Твърде близко си до нарушаване личната неприкосновеност на инкубатора.
Маккай кимна. Личната неприкосновеност на инкубатора беше най-святото нещо за Пан Спечите. Те не биха се поколебали да убият, за да я защитят. Никаква логика или разумна причина не биха могли да спрат автоматичната реакция, щом веднъж започне. Билдун бе постъпил като истински приятел и го бе предупредил.
— Просто сме отчаяни — каза Маккай.
— Съгласен съм — с изпълнен с достойнство глас каза Билдун. — Можеш да постъпиш така, както предложи.
— Благодаря ти — отвърна Маккай.
— Обаче отговорността е твоя — добави Билдун. — Действаш изцяло на своя глава, Маккай!
— При положение, че успея да я запазя на раменете си — каза Маккай.
Отвори вратата към стълпотворението от новинари. Измъчени щурмоваци образуваха линия, която едва успяваше да удържи напъните на тълпата. Първото, което хрумна на Маккай, когато видя сцената бе, че всички които участваха в навалицата, са незащитени от неговата посока.
Дълбоко вкоренените самозаблуди винаги се придружават от импулсивни действия. При тях съмненията и колебанията не само не са желани, но са и активно отблъсквани.
Наръчник на БюСаб
Когато Маккай пристигна на брега по скалите над хидробола вече се бе събрала тълпа зяпачи.
Новините се разпространяват доста бързо , помисли си той.
Допълнителни отделения щурмоваци, повикани заради събралото се множество, отблъсваха назад тълпата, която напираше към ръба на скалите и блокираха пътя й към вулканичния шелф. Въздухоплани на БюСаб кръжаха над хидробола и образуваха преграда пред най-различните летящи машини, които се мъчеха да прелетят над него.
Застанал пред хидробола, Маккай погледна нагоре към трескавата глъчка. Утринният бриз приятно погали лицето му с хладината на морска свежест. Беше използвал пространствена врата за да стигне до щабквартирата на Фурунео. След като направи нужните разпореждания, бе прелетял краткото разстояние до вулканичния шелф с въздухоплан на Бюрото.
Забеляза, че люкът в стената на хидробола все така си стоеше отворен. Групи от щурмоваци обикаляха безразборно наоколо, оглеждайки внимателно всеки сантиметър от терена. Специално поставени часови наблюдаваха през люка всичко, което става вътре в хидробола, където пък други щурмоваци носеха тежкото дежурство.
На Кордиалити беше доста рано сутринта. Реално-времевите отношения обаче представляваха доста произволна и объркваща система, помисли си Маккай. В Главната квартира на Бюрото на Централата беше нощ. В съвещателната сграда на Таприсиотите, където Билдун сигурно все още спори разгорещено, трябва да е привечер. И само Извечния Космос знае кое време е на мястото, избрано от Абнет за изходна база.
Все пак трябва да е по-късно, отколкото си мислят всички, каза си Маккай.
Проправи си път през тълпата щурмоваци, накара да го повдигнат до люка и огледа познатата, огряна от вилетово сияние вътрешност на хидробола. Тук бе чувствително по-топло на завет от вятъра и морските пръски, но не чак толкова топло, колкото го помнеше Маккай.
— Говорил ли е нещо Кейлбанът? — попита Маккай един Лаклак от щурмоваците, които охраняваха вътре.
— Аз не бих го нарекъл точно говорене. Все пак имаше нещо подобно, но не твърде скоро.
— Фани Мае — повика я Маккай.
Мълчание.
— Фани Мае, тук ли си още? — попита Маккай.
— Маккай? Ти налагаш присъствие, Маккай?
Усети, че регистрира думите й с очните си ябълки и по някакъв начин ги предава на слуховите си центрове. Сигналите й определено бяха по-слаби от преди.
— Колко удара с камшик е получила през изминалия ден? — попита Маккай Лаклака.
— По местното време ли?
— Какво значение има, по дяволите?
— Предположих, че ви трябва точна информация — прозвуча обиденият отговор на Лаклака.
Читать дальше