Франк Хърбърт - Фани Мае

— Значи нямам никакъв избор, така ли?

— Точно така.

— Тогава нека яйцата ти да станат на запъртъци, ако ме предадеш.

— До последното — съгласи се Маккай. — Опиши ни Пан Спечито.

— Беше със замразено его — каза Паленкито. — Видях белезите му, пък и той се похвали с тях, за да ми покаже, че мога да му се доверя.

— Опиши го по-подробно.

— Пан Спечите много си приличат един на друг. Не знам… но белезите бяха виолетови. Това го помня добре.

— Той имаше ли име?

— Казваше се Чео.

Маккай погледна към Билдун.

— Името означава възраждане на стари идеи — каза Билдун. — На един от нашите древни диалекти. Очевидно е някакъв измислен псевдоним.

Маккай насочи вниманието си обратно към Паленкито.

— Какви гаранции ти даде той?

— Гаранции?

— Как подсигурихте изпълнението на договора?

— Ааа. Той назначи за управители на новите светове мои съплеменници, които аз му посочих.

— Чиста работа — каза Маккай. — Най-обикновени наемни отношения. Кой може да търси уловки в такъв договор или да се опита да докаже каквото и да било чрез него?

Маккай извади комплекта си, измъкна от него холоскенера и го нагласи за прожекция. Набра записа, който искаше. Холоскицата, записана от щурмовакът Рийв през пространствената врата се появи във въздуха пред Паленкито. Маккай бавно завъртя холограмата в кръг, за да може Паленкито да я разгледа от всички страни.

— Това ли е Чео? — попита той.

— Белезите са същите. Той е.

— Това е достатъчно валидно доказателство — обърна се Маккай към Билдун. — Паленките имат свръхчувствително зрение и различават и най-леките изменения в линейните шарки по-добре от всички други разумни видове във вселената.

— Нашите племенни шарки са много сложни — изфука се Паленкито.

— Да, знаем.

— И с какво ще ни помогне това? — попита Билдун.

— И аз се питам същото — каза Маккай.

Маккай и Тулук спореха по теорията за пътуване във времето, без да обръщат внимание на охраняващите ги щурмоваци, които очевидно намираха разговора им за твърде интересен. Шест часа след разпита на племенния вожд Бирич ъв Анк теорията вече се разискваше оживено във всяко кътче на Бюрото. Привържениците й бяха толкова, колкото и противниците.

По настояване на Маккай, те се бяха настанили в една от залите за междувидова тренировка, бяха инсталирали огромен информационен екран и се опитваха да свържат теорията на Тулук със странното подреждане на атомните частици — явлението, наблюдавано във волската кожа и другите органични вещества, които бяха докопали от Абнет.

Тулук смяташе, че странното подреждане може да се преизчисли като пространствен вектор, който да ги насочи към скривалището на Абнет.

— Трябва да има някакъв вектор с начална точка в нашето измерение — настояваше Тулук.

— Дори и да е така, с какво ни помага това? — попита Маккай. — Абнет не е в нашето измерение. Аз предлагам да се върна при Кейлбана и…

— Нали чу какво каза Билдун. Няма да ходиш никъде. Ще оставим щурмоваците да се грижат за хидробола, докато ние тук се концентрираме върху…

— Но, Фани Мае е единственият ни източник на нова информация!

— Фани… а, да. Кейлбанът.

Тулук имаше навика да се разхожда нагоре-надолу. Беше си начертал един маршрут около центъра на стаята и обикаляше в кръг. Челюстните му израстъци бяха прилежно прибрани в долната част на лицевият му отвор така, че само очите и дихателно-речевото му отверствие оставаха открити. С помощта на разклонението в долната част на тялото му, което му служеше за крака, той обикаляше зад кучекреслото, заемано от Маккай. Оттам извървяваше разстоянието до далечния край на залата и стигаше близо до един щурмовак Лаклак. После се връщаше на зиг-заг през начупената линия от щурмоваци, които се въртяха наоколо, стигаше до масата, върху която Маккай си драскаше нещо, обикаляше кучекреслото му и отново поемаше по същия маршрут.

Така ги намери Билдун, когато влезе в залата. Той махна на крачещия Рийв да спре.

— Отвън има цяла тълпа новинари — изръмжа. — Не знам как са се докопали до историята, но явно много им допада. Вече си представям заглавията: „Краят на Света дойде, плашат Кейлбаните!“ Маккай, имаш ли нещо общо с това?

— Абнет — отвърна Маккай без да вдига поглед от сложните драсканици, които чертаеше.

— Но това е лудост!