Франк Хърбърт - Фани Мае

— Ти искаш сам да улича себе си в престъпление?

— Колко ти плати тя? — попита Маккай.

— Кой да ми е платил и за какво?

— Колко ти плати Абнет?

— За какво да ми плаща?

— За Паленките от твоето племе.

— Какви Паленки от моето племе?

— Това е и въпросът ми — каза Маккай. — Искам да знам колко Паленки й продаде, колко ти плати тя и къде ги отведе.

— Не, ти не говориш сериозно!

— Внимавай, аз записвам този разговор — каза Маккай. — Ще се обърна към вашия Общоплеменен съвет, ще им пусна записа и ще оставя те да се разправят с теб.

— Те ще ти се изсмеят! Какви доказателства имаш за…

— Твоят собствен виновен глас — каза Маккай. — Ще направим гласокодерен анализ на всичко, което си казал и ще го предоставим заедно със записа на разговора на вашия Съвет.

— Гласокодер? Какво е това?

— Това е една машинка, която анализира и най-леките извивки на гласа и промени в интонацията, за да определи кое от казаното е вярно и кое не.

— Никога не съм чувал за такава машина!

— Дяволски малък брой разумни са запознати с всички машинки, които използват агентите на БюСаб — каза Маккай. — Е, давам ти последен шанс. Колко от твоите съплеменници продаде?

— Защо правиш това с мен? Какво може да е чак толкова важно за Абнет, че да пренебрегнеш уважението межеду видовете и да ми отричаш правото на…

— Опитвам се да ти спася живота — каза Маккай.

— А сега кой лъже?

— Ако не открием и не спрем Абнет — започна Маккай — почти всички разумни в нашата вселена, с изключение на няколко новородени ще умрат. А новородените няма да имат абсолютно никакъв шанс, лишени от грижите на възрастните. Кълна се в това.

— Даваш тържествена клетва?

— Кълна се в яйцето на ръката си — каза Маккай.

— Ооооо, — простена Паленкито. — Ти знаеш дори и това за яйцето?

— Сега ще назова името ти и ще те накарам да се закълнеш с най-святата си тържествена клетва — каза Маккай.

— Но нали вече се заклех в ръката си!

— Но не и в яйцето на ръката си — отвърна Маккай.

Паленкито сведе глава. Единствената му ръка трепереше.

— Колко от тях продаде? — попита Маккай.

— Само четирсет и пет — изсъска Паленкито.

— Само четирсет и пет?

— Да, само толкова! Кълна се! — Бляскави мазни капчици пот избиха от страх по очите на Паленкито. — Тя предложи толкова много, а и избраните приеха доброволно. Тя ни обеща неограничен брой яйца!

— Неконтролеруемост на мътенето? — попита Маккай. — Как е възможно това?

Паленкито страхливо погледна към Билдун, който се бе облегнал напред на бюрото си с мрачно изражение.

— Тя не обясни, но каза, че е открила други светове извън границите на Конфедеративната юрисдикция.

— И къде са тези светове? — попита Маккай.

— Не знам! Кълна се в яйцето на ръката си! Не знам!

— Как уредихте сделката? — попита Маккай.

— Чрез едно Пан Спечи.

— Какво направи той?

— Предложи на моето племе печалбата от производството на двайсет планети в продължение на сто стандартни години.

— Охоооо! — каза някой зад гърба на Маккай.

— Кога и къде стана размяната? — попита Маккай.

— В дома на моите яйца само преди една година.

— Значи печалбата за сто години напред — промърмори Маккай. — Много сигурна сделка. Ти и твоето племе няма да доживеете и месец, ако успее в това което е намислила.

— Аз не знаех. Кълна се, че не знаех. Какво е намислила тя?

Пренебрегвайки въпроса му, Маккай попита:

— Имаш ли поне някаква представа къде могат да бъдат тези нейни светове?

— Нямам никаква представа. Кълна се — каза Паленкито. — Донесете гласокодера. Той ще докаже, че говоря истината.

— Няма такъв уред като гласокодер за вашият вид — каза Маккай.

Паленкито го изгледа за миг, после го прокле:

— Дано ти станат яйцата на запъртъци!

— Опиши ни как изглеждаше Пан Спечито — каза Маккай.

— Оттеглям сътрудничеството си!

— Вече си твърде загазил, за да се оттегляш — каза Маккай. — Единственото, което ти остава, е да сключиш сделка с мен.

— Каква сделка?

— Ако ни сътрудничиш, всички в тази стая ще забравят признанието ти за извършеното престъпление.

— Искаш да ме излъжеш — изсумтя Паленкито.

Маккай се обърна към Билдун и каза:

— Май ще е най-добре да повикаме племенния съвет на Паленките и да им предадем записа от разговора.

— И аз мисля така — съгласи се Билдун.

— Чакайте! — извика Паленкито. — Мога ли да разчитам, че няма да ме предадете?

— Не, не можеш — каза Маккай.