Франк Хърбърт - Фани Мае

Билдун потрепера.

— Вие човеците имате кръвожадна природа. Понякога си мисля, че не можем да ви разберем напълно.

— Къде е Паленкито? — попита Маккай.

— Какво искаш да правиш с него?

— Да го разпитам, разбира се! Ти какво си помисли?

— След това което каза преди малко и аз самият не бях сигурен какво да мисля.

— Хайде стига, Билдун. Хей ти! — Маккай махна на един Рийв, лейтенант на взвода щурмоваци. — Доведете Паленкито тук.

Щурмовакът погледна въпросително към Билдун.

— Прави каквото ти каза — рече шефът на Бюрото.

Щурмовакът поклати неуверено речевите си израстъци, но се обърна и напусна стаята, сигнализирайки на половината взвод да го последва.

Десет минути по-късно вождът на Паленките Шипсонги беше въведен в кабинета на Билдун. Маккай веднага разпозна приличните на навита змия шарки върху корубата. Да, това беше украската на племето Шипсонги. Сега, когато я видя сам, се увери в това.

Многобройните крачка на Паленкито се заковаха пред Маккай. Главата на костенурката го погледна в очакване.

— Наистина ли ще ме накараш да изям ръката си? — попита вождът.

Маккай погледна с укор към лейтенантът Рийв.

— Попита ме що за човек сте — обясни Рийвът.

— Радвам се, че си му дал толкова добро описание — каза Маккай. Обърна се към Паленкито: — Ти как мислиш?

— Аз мисля, че това невъзможно, сър Маккай. Разумните вече не разрешават такива варварства. — Думите се редяха монотонно от безизразната костенурча човка, но единствената ръка потрепваше несигурно от челната си става.

— Може да направя и нещо още по-лошо — каза Маккай.

— Какво може да е по-лошо? — попита Паленкито.

— Ще видим после, нали така? Сега отговаряй! Значи всички членове на твоето племе са си в къщи, така ли?

— Да, така е.

— Лъжеш — каза Маккай с равен глас.

— Не!

— Как е племенното ти име? — попита Маккай.

— Мога да го кажа само на братята си от племето!

— Или на Гоакините — каза Маккай.

— Ти не си Гоакин.

С насечените грухтящи звуци на Гоакинската реч Маккай започна да описва на Паленкито вероятното му нечисто родословие, лошите му навици, възможните последици от престъпното му поведение. Завърши с мощно изръмжаване, типичният Гоакински разпознавателен рев, една специфично смесица от думи и емоция, с която трябваше винаги да се представя пред висшия съдебен съвет на Гоакините.

— Ти си човекът, който те са допуснали до съдебния си съвет — каза Паленкито. — Чувал съм за теб.

— Как е племенното ти име? — настоя Маккай.

— Наричат ме Бирич ъв Анк — отвърна Паленкито с примирен глас.

— Е, Бирич ъв Анк, ти си един лъжец.

— Не! — Ръката му силно потрепера. Сега в гласа му се долавяше страх. Маккай се бе научил да разпознава този страх в работата си с Гоакините. Той знаеше личното име на Паленкито, значи вече можеше да поиска ръката му.

— Ти си извършил углавно престъпление — каза Маккай.

— Не! Не! Не! — запротестира Паленкито.

— Това, което другите разумни тук не знаят, — каза Маккай — е че Паленките от едно племе се подлагат на генна хирургия, за да изпишат отличителните знаци на племето върху корубите си. Тези отличителни знаци остават завинаги в черупката и не могат да се променят. Нали така?

Паленкито не отговори.

— Така е — продължи Маккай. Забеляза, че щурмоваците са ги наобиколили, заинтригувани от разговора им. — Ей, ти! — извика Маккай и посочи с ръка лейтенантът Рийв. — Кажи на хората си да си отварят очите на четири!

— На четири?

— Да наблюдават всяко ъгълче на стаята — каза Маккай. — Или искаш Абнет да убие нашият свидетел?

Лейтенантът сепнато се извърна и започна да крещи заповеди към взвода, но щурмоваците вече се бяха пръснали и започнали щателният оглед на помещението. Рийвът поклати гневно един от речевите си израстъци и замълча.

Маккай отново насочи вниманието си към Паленкито.

— А сега, Бирич ъв Анк, ще ти задам няколко специални въпроса. Вече знам отговорите на някои от тях. Ако те хвана дори в една единствена лъжа, ще си помисля дали да не се върнем към някои от варварските обичаи. Прекалено много е заложено на карта, за да ти позволя да ме мотаеш. Ясно ли ти е?

— Сър, не може наистина да мислите, че…

— Колко от твоите съплеменници продаде в робство на Млис Абнет? — настоя Маккай.

— Робовладелството е углавно престъпление — бързо отвърна Паленкито.

— Нали вече ти казах, че си обвинен в углавно престъпление — каза Маккай. — Отговори на въпроса ми.