Франк Хърбърт - Фани Мае

Учудено изражение се появи на лицето на Ханъман.

— Кога ли?

— Дааа — изръмжа Маккай. — Кога.

Рапортът за видовите шарки на Паленкито чакаше Маккай в кабинета на Билдун, когато той се върна там за съвещанието. То бе насрочено за по-ранен час същия ден и вече бе отлагано на два пъти. Беше почти полунощ на Централата, но повечето от служителите на Бюрото дежуряха на поста си, особено щурмоваците. По нареждане на медицинския екип освен яростин бяха раздадени и капсули с нервостимулин. Щурмоваците от взвода, който охраняваше Маккай вървяха с резки нервни движения — обичайният ефект от комбинацията на стимулантите.

Когато влезе в кабинета на шефа, Маккай го завари излегнат в кучекресло, което сръчно масажираше гърба му. Билдун отвори едното си око и рече:

— Получихме доклада за Паленкито. За модела на шарките по корубата му, тези които си скенирал. — Затвори окото си и въздъхна. — Там на бюрото ми е.

Маккай се отпусна в близкото кучекресло.

— Уморен съм от четене — каза той. — какво пише вътре?

— Паленкито е от племето на Шипсонгите — отвърна Билдун. — Идентификацията е точна, не може да има грешка. Оооххх, и аз съм доста изморен, приятелю.

— Е? — попита Маккай.

Изкушаваше се да сигнализира на кучекреслото за един масаж. Наблюдавайки Билдун идеята му се стори доста изкусителна. Но знаеше, че това може да го приспи. Щурмоваците, които неспокойно обикаляха стаята, сигурно бяха също толкова уморени, колкото и той. Нямаше да им хареса никак, ако се отпуснеше да поспи.

— Изискахме заповед за задържане и прибрахме вождът на Паленките Шипсонги — каза Билдун. — Той твърди, че всичките членове на племето му са налице.

— Това вярно ли е?

— Опитваме се да проверим, но не можем да кажем със сигурност. Те нямат писмени паметници. Нали знаеш на какво ниво са племената на Паленките.

— Сигурно се закле и в ръката си, нали? — попита Маккай.

— Разбира се. — Билдун прекъсна масажа и се изправи в кучекреслото. — Вярно е, че специфичните племенни окраски могат да се използват и незаконно.

— На Паленките са им необходими четири-пет седмици за да им порасне ръката отново — каза Маккай.

— Това какво трябва да означава?

— Че Абнет има поне няколко дузини Паленки в резерва.

— Доколкото знаем, може да има и милиони.

— Този вожд на Шипсонгите отрече ли възможността племенната украска да е била използвана от член на друго племе?

— Не, не я отрече.

— Значи е излъгал — каза Маккай.

— Откъде знаеш?

— Според Гоакинската юрисдикция, промяната на племенната украска е едно от осемте углавни престъпления за Паленките. А Гоакините няма как да бързат, защото именно те бяха натоварени да образоват Паленките и да им създадат закони, когато „R&R“ доведе едноръките костенурки в световете на Конфедерацията.

— Ха! — възкликна Билдун. — Защо в Правния отдел нищо не знаеха за това? Казах им да проучат всичко из основи.

— Информацията е секретна. Само за привилегировани — каза Маккай. — Взаимоуважение между различните видове. Нали знаеш колко откачени са Гоакините на тема свободата и достойнството на личността и други такива глупости.

— Няма ли да те изхвърлят от съдебната комисия, ако разберат, че си издал такава тайна? — попита Билдун.

— Не. Просто ще ме назначат за прокурор и ще ми възложат следващите десетина тежки съдебни процеси. Нали знаеш, че при тях, ако прокурорът поеме случая и не може да докаже обвинението и да получи присъда за обвиняемия, той е този, който бива екзекутиран.

— Не можеш ли да не приемаш случаите?

— Зависи от самите случаи. В повечето от тях почти със сигурност мога да измъкна присъди от една до двайсет.

— От една до… имаш предвид стандартни години?

— Разбира се, че нямам предвид минути — изръмжа Маккай.

— Защо ми каза тогава?

— Искам да ми разрешиш да го пораздрусам този вожд.

— Да го пораздрусаш? Как?

— Имаш ли представа колко важно е тайнството на ръката за едно Паленки?

— Горе долу. Защо?

— Горе долу — изсумтя Маккай. — Далеч назад, в дните на варварство и примитивизъм, Паленките принуждавали престъпниците да си изяждат ръцете. После ограничавали повторното им израстване. Освен загубата на част от лицето, това е и една много дълбока емоционална травма за всяко Паленки.

— Нима наистина искаш да…

— Не, разбира се!