Франк Хърбърт - Фани Мае

Всичко щеше да свърши за миг, така както вселената измерваше времето.

Последният див удар на сърцето, отнесен от полъха на вятъра.

Лаклакът най-после се върна.

— Сър, получих инструкции да се подчиня на заповедите ви, но да остана отвън и да ви наблюдавам, както и незабавно да се върна тук при първия признак на някаква опасност.

— Щом това е най-доброто, което можем да направим — каза Маккай — така да е. Действай.

Само след минута Маккай остана сам с Кейлбана. Изпитваше натрапчивото усещане, че гърбът му е назащитен на където и да се обърнеше. По гръбнака му лазеха тръпки. Започна да мисли, че е поел твърде голям риск.

Но и положението, в което се намираха беше отчаяно и изискваше рисковани действия.

— Къде е Абнет? — попита Маккай. — Мислех, че иска да говори с мен.

Внезапно една пространствена врата се отвори вляво от огромния супник. В рамката й се появиха лицето и раменете на Абнет, обвити в лека розова мъгла от забавянето на енергийните потоци във вихровия цилиндър. Все пак светлината бе достатъчна за да може Маккай да усети известна промяна във външния вид на Абнет. Със задоволство забеляза неспокойното изражение на лицето й. Немирни кичурчета коса нарушаваха стройната й прическа. Очите й бяха зачервени от притока на кръв. По челото й се виждаха бръчки.

Явно се нуждаеше от Пластичните си фризьори.

— Готова ли си да се предадеш? — попита Маккай.

— Това е глупав въпрос — отвърна тя. — Сега си сам и си ми в ръцете.

— Не съвсем — каза Маккай. — Отвън има… — Замлъкна при вида на леката усмивка, която пропълзя по устните й.

— Ако забелязваш, Фани Мае е затворила входа към дома си — каза Абнет.

Маккай хвърли поглед вляво и видя, че люкът наистина е затворен. Нима го беше предала?

— Фани Мае! — извика той. — Ти гарантира…

— Никакви атаки — каза Кейлбанът. — Само осигурявам уединение.

Маккай си представи паниката сред щурмоваците отвън. Но те нямаше да могат да влязат в хидробола. Преглътна протестите си. За момент никой не продума.

— Нека си поговорим на спокойствие тогава — съгласи се Маккай.

— Така е по-добре — каза Абнет. — Трябва да се споразумеем с теб, Маккай. Ти започна да ставаш твърде досаден.

— О, със сигурност повече от досаден.

— Може би.

— Твоето Паленки, онова дето искаше да ме накълца, също ми се стори доста досадно същество. Може би дори повече от досадно. Сега като се сещам за това си спомних, че изпитах болка .

Абнет потръпна.

— Между другото, — каза Маккай — ние знаем къде си.

— Лъжеш!

— Не, не лъжа. Виждаш ли, Млис, ти всъщност не си там където си мислиш, че си. Ти си мислиш, че си се върнала назад във времето, но истината е, че не си.

— Казах ти вече, че лъжеш!

— Вече всичко си изясних — каза Маккай. — Мястото, където си в момента, е било изградено от твоите свръзки : спомените ти, мечтите ти, желанията ти… може би дори от нещата, които ясно си си представяла.

— Това са глупости! — В гласът й се долови лека тревога.

— Ти си търсила място, където да се скриеш и да избегнеш апокалипсиса — каза Маккай. — Фани Мае разбира се, те е предупредила за абсолютното разпадане. Тя вероятно ти е демонстрирала част от силата си, показала ти е различни места, достъпни за теб чрез твоите свръзки и тези на приближените ти. Тогава ти е хрумнала гениалната идея.

— Играеш си на догадки — каза Абнет с мрачно изражение.

Маккай се усмихна.

— Май ти е необходим един сеанс с твоите Пластични фризьори, Млис, — каза той. — Не изглеждаш много добре.

Тя настръхна.

— Нима отказват да работят за теб? — настоя Маккай.

— Те ще се върнат! — рязко излая тя.

— Така ли? И кога?

— Когато разберат, че нямат друга алтернатива!

— Хм, може би.

— Само си губим времето, Маккай.

— Да, така е. Е, какво искаше да ми кажеш?

— Трябва да се споразумеем с теб, Маккай. Ние двамата.

— Искаш да се омъжиш за мен, така ли е?

— Това ли е цената, която искаш? — Тя бе явно изненадана.

— Не съм много сигурен — каза Маккай. — Ами Чео?

— Чео започва да ме отегчава.

— Точно това ме притеснява — каза Маккай. — Питам се колко ли време ще мине, докато и аз започна да те отегчавам?

— Виждам, че не си искрен, Маккай, — каза тя. — Просто се мъчиш да печелиш време. Въпреки това смятам, че можем да се споразумеем.

— Какво те кара да мислиш така?

— Предложи ми го Фани Мае — отвърна тя.

Маккай се втренчи в пробляскващото не-присъствие на Кейлбана.