— Според мен той е някак си разпилян — каза началникът на ЦПУ. — И формата му не е същата. Да вземем за пример последното дело, този смъртен случай на Бергсгатан.
— Да, да — поде Малм. — Това дело той води лошо.
— Отвратително! И каква нелепа версия предложи! Слава богу, че пресата не се заинтересува от това дело. Вярно, все още не е късно, затова гледай да не изтече нещо. Едва ли това ще бъде полезно за нас, а и за Бек също.
— Да, той ме изненада тук — каза Малм.
— Много неща си е изсмукал просто от пръстите. А и това мнимо признание… Даже думи не мога да намеря.
Началникът на ЦПУ стана, отиде до прозореца, който гледаше към Агнегатан, и се загледа към зданието на градския съд отсреща. Постоя така няколко минути, след това се върна на мястото си, положи длани върху масата; огледа внимателно ноктите си и извести:
— Аз мислих много върху тази история с Бек. Сам разбираш, тя ме безпокои, още повече, че ние се готвехме да го назначим за началник на канцелария.
Той замълча. Малм слушаше внимателно.
— И ето до какъв извод дойдох — заговори началникът. — Като гледаш как е водил делото на този… този…
— Свярд — подсказа Малм.
— Така де, Свярд. Така че цялото поведение на Бек говори, че той не е същият, какъвто беше преди, ти как мислиш?
— Мисля, че той просто е свършил — каза Малм.
— Е, да се надяваме, че дотам още не е стигнал.
— Но някакво скършване в психиката, несъмнено, има и затова аз бих предложил да поизчакаме и да видим дали става дума за нещо сериозно или това е временно последствие от раняването му.
Началникът на ЦПУ вдигна дланите си от масата и отново ги постави върху нея.
— С една дума… Засега смятам, че ще бъде малко рисковано да го препоръчам за началник на канцелария. Нека поработи още на старото си място, а след това ще видим. И без това този въпрос беше обсъждан само предварително, в колегията не е внасян. Така че предлагам да го свалим от дневния ред и да го отложим за известно време, какво ще кажеш?
— Правилно — отговори Малм. — Това е разумно решение.
Началникът на ЦПУ стана и отвори вратата; Малм веднага стана.
— Така е — заключи началникът на ЦПУ, затваряйки вратата след него. — Това е най-разумното решение.
Когато след два часа слухът, че повишението му се отменя, достигна до Мартин Бек, той по изключение беше принуден да се съгласи с началника на Централното полицейско управление.
Решението наистина беше извънредно разумно.
* * *
Филип Трезор Мауртсон крачеше назад-напред из килията.
Не му се седеше на едно място, а и мислите му също не можеха да намерят покой. Наистина с времето те се бяха опростили доста и сега се свеждаха само до няколко въпроса.
Какво собствено беше се случило? Как можа всичко това да стане? Напразно търсеше той отговор.
* * *
Затворникът лежеше неподвижно на нара. В тъмното. Не му се спеше. Той мислеше.
Какво се случи, дявол да го вземе? Как стана всичко това?
Все пак някой трябва да знае отговора. Кой?
© 1972 Пер Вальо
© 1972 Май Шьовал
Per Wahlöö, Maj Sjöwall
Det slutna rummet, 1972
Източник: http://www.bezmonitor.com
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1908]
Последна редакция: 2008-11-10 20:51:28
Двадесетият президент на САЩ Харфилд е ранен смъртоносно от Чарлз Гито през юли, 1881 г.
Партайтаг в Нюрнберг — сборище на германските фашисти.
Хайдрих — хитлеристки палач, убит от чешките патриоти през 1942 г. в Прага.
Интерпол — международна организация на криминалната полиция.