Пер Вальо: Заключената стая

— Според мен той е някак си разпилян — каза началникът на ЦПУ. — И формата му не е същата. Да вземем за пример последното дело, този смъртен случай на Бергсгатан.

— Да, да — поде Малм. — Това дело той води лошо.

— Отвратително! И каква нелепа версия предложи! Слава богу, че пресата не се заинтересува от това дело. Вярно, все още не е късно, затова гледай да не изтече нещо. Едва ли това ще бъде полезно за нас, а и за Бек също.

— Да, той ме изненада тук — каза Малм.

— Много неща си е изсмукал просто от пръстите. А и това мнимо признание… Даже думи не мога да намеря.

Началникът на ЦПУ стана, отиде до прозореца, който гледаше към Агнегатан, и се загледа към зданието на градския съд отсреща. Постоя така няколко минути, след това се върна на мястото си, положи длани върху масата; огледа внимателно ноктите си и извести:

— Аз мислих много върху тази история с Бек. Сам разбираш, тя ме безпокои, още повече, че ние се готвехме да го назначим за началник на канцелария.

Той замълча. Малм слушаше внимателно.

— И ето до какъв извод дойдох — заговори началникът. — Като гледаш как е водил делото на този… този…

— Свярд — подсказа Малм.

— Така де, Свярд. Така че цялото поведение на Бек говори, че той не е същият, какъвто беше преди, ти как мислиш?

— Мисля, че той просто е свършил — каза Малм.

— Е, да се надяваме, че дотам още не е стигнал.

— Но някакво скършване в психиката, несъмнено, има и затова аз бих предложил да поизчакаме и да видим дали става дума за нещо сериозно или това е временно последствие от раняването му.

Началникът на ЦПУ вдигна дланите си от масата и отново ги постави върху нея.

— С една дума… Засега смятам, че ще бъде малко рисковано да го препоръчам за началник на канцелария. Нека поработи още на старото си място, а след това ще видим. И без това този въпрос беше обсъждан само предварително, в колегията не е внасян. Така че предлагам да го свалим от дневния ред и да го отложим за известно време, какво ще кажеш?

— Правилно — отговори Малм. — Това е разумно решение.

Началникът на ЦПУ стана и отвори вратата; Малм веднага стана.

— Така е — заключи началникът на ЦПУ, затваряйки вратата след него. — Това е най-разумното решение.

Когато след два часа слухът, че повишението му се отменя, достигна до Мартин Бек, той по изключение беше принуден да се съгласи с началника на Централното полицейско управление.

Решението наистина беше извънредно разумно.

Филип Трезор Мауртсон крачеше назад-напред из килията.

Не му се седеше на едно място, а и мислите му също не можеха да намерят покой. Наистина с времето те се бяха опростили доста и сега се свеждаха само до няколко въпроса.

Какво собствено беше се случило? Как можа всичко това да стане? Напразно търсеше той отговор.

Затворникът лежеше неподвижно на нара. В тъмното. Не му се спеше. Той мислеше.

Какво се случи, дявол да го вземе? Как стана всичко това?

Все пак някой трябва да знае отговора. Кой?

© 1972 Пер Вальо

© 1972 Май Шьовал

Per Wahlöö, Maj Sjöwall

Det slutna rummet, 1972

Източник: http://www.bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1908]

Последна редакция: 2008-11-10 20:51:28

Двадесетият президент на САЩ Харфилд е ранен смъртоносно от Чарлз Гито през юли, 1881 г.

Партайтаг в Нюрнберг — сборище на германските фашисти.

Хайдрих — хитлеристки палач, убит от чешките патриоти през 1942 г. в Прага.

Интерпол — международна организация на криминалната полиция.