Пер Вальо - Заключената стая

— Сигурен ли сте, че сте улучили Свярд?

— Разбира се. Беше невъзможно да не го чукна. Но от това, което последва, не разбирам нищо. Защо нямаше никакви последици? Няколко пъти минавах покрай къщата — прозорецът затворен, щората спусната. Какво е станало, мисля си, дали пък не съм го улучил? Абсолютна загадка. И изведнъж се явява ваша милост, която знае всичко.

— Нещичко мога да обясня — каза Мартин Бек.

— А сега мога ли аз да задам няколко въпроса?

— Естествено.

— Първо — улучил ли съм дядката?

— Улучили сте го. Смъртоносно.

— Браво. А аз си мислех, че той си седи в съседната стая с вестниче в ръка.

— Но по този начин вие сте извършили убийство — сурово произнесе Мартин Бек.

— Аха — невъзмутимо потвърди Мауритсон. — И другите умници — например адвокатът ми — казват същото.

— Други въпроси?

— Защо смъртта му не засегна никого? Във вестниците не се появи даже ред.

— Открили са го много късно. И отначало са решили, че сам е свършил със себе си. Така са изглеждали нещата.

— Самоубийство?

— Да, полицията също греши понякога.

Куршумът е попаднал точно в гърдите, това е ясно, щом като е стоял с лице към прозореца. А стаята, в която е лежал покойникът, е била заключена отвътре. И вратата, и прозорецът са били затворени.

— Ясно, когато е падал, той сигурно е бутнал прозореца и сюрмето само се е надянало в куката.

— Изглежда нещо подобно е станало. Ударът на куршум от такъв калибър може да отхвърли човек на няколко метра. И дори Свярд да не е държал сюрмето, то е могло да влезе в куката, когато прозорецът се е хлопнал. Имах възможност да наблюдавам нещо подобно. Неотдавна. И така — заключи Мартин Бек, — можем да смятаме, че в основни линии всичко е ясно.

— Всичко е ясно? Нищо подобно! Откъде са ви известни мислите ми, преди да стрелям?

— Това беше просто догадка. Имате ли още въпроси?

— Бъдете добър да ми обясните още една подробност. Онази вечер аз си отидох направо в къщи. Сложих пистолета в една стара чанта, която натъпках с камъни, Омотах чантата с въже — яко я омотах, както трябва, — и я оставих на сигурно място. Но преди това свалих заглушителя и го смачках с чук. Той наистина беше само за един изстрел, само че не аз го бях направил, а го купих заедно с пистолета. На сутринта отидох в Сьодертеле. По пътя влязох в една къща и хвърлих заглушителя в @вахтата за боклук. Къщата вече не си спомням. В Сьодертеле се качих на моторната си лодка и с нея се върнах в Стокхолм. На сутринта взех чантата, отново седнах на лодката и някъде около Ваксхолм хвърлих чантата в морето.

Мартин Бек се намръщи замислено.

— Всичко беше точно така, както ви го разказвам сега — възбудено продължи Мауритсон. — Без мен никой не може да влезе в жилището ми. На никого не съм давал ключ. Само двама-трима души знаят адреса ми, а на тях, преди да се заема със Свярд, казах, че заминавам за няколко дни в Испания.

— После?

— После вие идвате тук и знаете всичко, дявол да го вземе. Знаете за пистолета, който аз с ей тези ръце хвърлих в морето. Знаете за заглушителя. Така че бъдете любезен да ми обясните.

— Някъде сте допуснали грешка — рече Мартин Бек, след като помисли.

— Грешка? Но аз ви разказах всичко, нищо не пропуснах. Или вече не отговарям за собствените си постъпки? А?

Мауритсон се разсмя пронизително, но веднага прекъсна смеха си:

— Естествено, вие също искате да ме подмамите. Само не си мислете, че ще повторя тези показания в съда.

Мартин Бек стана, отвори вратата и повика с жест охраната.

— Аз свърших. Засега.

Отведоха Мауритсон. Той продължаваше да се смее.

Мартин Бек отвори вратичката на бюрото, пренави бързо лентата, свали ролката от апарата и влезе в щаба на специалната група.

— Е? — попита Колберг. — Хареса ли ти Мауритсон?

— Горе-долу. Но аз разполагам с данни, за да го привлека под отговорност за убийство.

— Кого още е убил?

— Свярд.

— Наистина ли?

— Истина. Той даже си призна.

— Слушай — намеси се Рьон, — тази лента от моя магнетофон ли е?

— Да.

— В такъв случай няма да ти свърши работа. Магнетофонът е повреден.

— Но аз го проверих лично.

— Е, да — през първите две минути записва. Но след това звукът изчезва. За утре съм извикал техник.

— Значи така — Мартин Бек погледна лентата. — Нищо. Въпреки всичко Мауритсон е разобличен. Ленарт каза, че принадлежността на оръжието, с което е извършено убийството, е установена неопровержимо.