Пер Вальо - Заключената стая

— Премести се.

— И вие, разбира се, знаете, какво направих аз след това?

— Знам.

В кабинета настъпи тишина. „Магнетофонът наистина работи безшумно“ — помисли Мартин Бек. Преди да започне разпитът, той сам провери апарата и го зареди с нова ролка. Сега беше важно да избере вярна тактика.

— Зная — повтори той. — Така че можем да считаме нашият разговор завършен в общи линии.

Думите му явно не зарадваха Мауритсон.

— Почакайте, вие, наистина ли знаете истината?

— Наистина.

— А самият аз не знам всичко. Не зная дали старчето е живо или е умряло. След това се случиха истински чудеса.

— Чудеса?

— Ами да, оттогава при мен всичко се обърна с главата наопаки. А след две седмици ще ми лепнат доживотен затвор за някакво дело, което сигурно сам сатаната е измислил. Просто нямам представа… Кажете все пак, какво направих след това?

— Най-напред сте разузнали къде се е преместил Свярд.

— Това не беше трудно. След това го следих няколко дни, за да разбера кога излиза от къщи, кога се връща… Той излизаше рядко. И щорите на прозореца му бяха винаги спуснати, даже вечер, когато проветряваше. Това веднага го мернах.

Мартин Бек отбеляза за себе си пристрастието на Мауритсон към жаргонните думички. Самият той също се хващаше понякога в подобни изрази, макар да следеше за чистотата на речта си.

— И си наумихте да го сплашите, както трябва — каза Мартин Бек. — В краен случай да го убиете.

— Да. Че какво… Само че да се добереш до него не беше толкова лесно. Но все пак аз измислих начин. Вие знаете какъв.

— Решили сте да застреляте Свярд, когато той отваря или затваря прозореца.

— Точно така, точно така. Иначе няма как да го издебнеш. Намерих и подходящо местенце. Вие го знаете.

Мартин Бек кимна.

— Естествено — каза Мауритсон. — Там само едно място е подходящо. На склона на парка през улицата. Свярд отваряше прозореца всяка вечер в девет часа, а в десет го затваряше. И аз отидох там, за да нагостя дядката с куршум.

— Кога стана това?

— В понеделник, на седемнадесети, вместо вноската, така да се каже… В десет вечерта. И веднага след това започнаха чудесата. Не вярвате? Ще ви докажа. Но преди това един въпрос към вас. Знаете ли с какво оръжие разполагах?

— Знам. Автоматичен пистолет четиридесет и пети калибър, марка „Лама девет А“.

Мауритсон се хвана за главата.

— Ясно, вие сигурно сте ясновидец. Иначе не мога да си обясня откъде ще знаете неща, които никой не може да знае. Това е някаква дяволска работа, нищо друго.

— За да не се чуе изстрелът, вие сте употребили заглушител.

Мауритсон кимна озадачено.

— Навярно сам сте си го направили. Колкото се може по-прост, за еднократна употреба.

— Да, да — така е — потвърди Мауритсон. — Всичко е точно така, само че за бога, обяснете ми какво е станало след това.

— Разкажете началото, а аз ще обясня края.

— И така, аз отидох там. Не, не отидох пеша, а с кола. Беше вече тъмно. Жива душа нямаше наоколо. В стаята не светеше. Прозорецът беше отворен. Щората спусната. Изкачих се на склона. Постоях няколко минути, после погледнах часовника. Десет без две минути. Всичко вървеше по плана. Дядката повдига щората, за да затвори прозореца. Виждам го, но аз — аз още не бях се решил окончателно. Вие естествено разбирате за какво говоря.

— Не сте се решили дали да убиете Свярд или само да го стреснете. Да речем да го раните в ръката или да стреляте в рамката.

— Точно така — въздъхна Мауритсон. — Естествено, че и това ви е известно. Макар че това с никого не съм го споделял, само си го мислех, ето тук.

Той почука с пръст по челото си.

— Но не се колебахте дълго.

— Да, щом като го видях и си казах — по-добре изведнъж да се свърши с всичко. И стрелях.

Мауритсон млъкна.

— По-нататък?

— Сега аз ще ви питам какво стана по-нататък. Аз не знам. Да не уцеля беше невъзможно, но в първия миг ми се стори, че не съм улучил. Свярд изчезва, а прозорецът се затваря, плътно се затваря. Щората пада на мястото си. Точно както трябва.

— А вие?

— Тръгнах си към къщи. Нищо друго не ми оставаше да сторя. А след това: всеки ден отварям вестника и… нищо! Нито дума. Невероятно! Нищо не можех да разбера. А пък сега изобщо…

— Как беше застанал Свярд, когато стреляхте?

— Как… Беше се навел напред с вдигната дясна ръка. Сигурно е държал сюрмето с едната си ръка, а с другата се е подпирал на перваза.

— Откъде се снабдихте с пистолета?

— Едни познати момчета закупиха оръжие от чужбина, а аз им помогнах да внесат стоката в страната. И тогава си помислих, че няма да е лошо и аз да се обзаведа с патлак. От оръжие не разбирам много, но ми хареса един от техните пистолети и си го взех.