Пер Вальо - Заключената стая

Пред застрахователните дружества стои отговорна задача, а именно — да натрупат колкото се може повече пари, поради което хората при тях работят като каторжници. По същата причина те поддържат документацията си в образцов ред.

„Това е невъзможно, нямаме време. Много ли е срочно?“

„Извънредно срочно. Вие сте длъжни да го свършите“.

„Но нямаме време“.

„Кой е непосредственият ви началник?“

След като получеше отговор на въпроса си, Мартин Бек правеше отметка в бележника си. Вярно, не навсякъде го съпътствуваше сполука, но все пак в бележника му се появиха вече достатъчно много отметки.

При осмия разговор той изведнъж се досети:

— А какво става с повредената стока след като компанията изплати застраховката?

— Естествено стоката се проверява. И ако е съвсем повредена, нашите служители могат да я закупят с намаление.

Ама, разбира се. Оттук също: може да излезе нещо.

Не му се наложи да набира деветия номер.

Изведнъж телефонът сам иззвъня. Мартин Бек е притрябвал на някого.

Нима?… Не, не позна.

— Бек слуша.

— Елм се обажда.

— Здравей, благодаря ти, че позвъни.

— Което си е вярно, вярно е. Но ти, както се казва, днес се държа напълно прилично и аз реших да ти окажа последна услуга.

— Последна?

— Ами, че да, докато не са те направили началник-канцелария. Виждам, че ти си намерил своята гилза.

— Изследвахте ли я?

— Че за какво, мислиш, ти звъня? — остро каза Елм. — Ние нямаме време за празни приказки.

„Май че ми готви някаква изненада“ — помисли Мартин Бек. Елм обикновено звънеше тогава, когато искаше да шашне човека с неочаквана новина. Във всички останали случаи трябваше търпеливо да се чака писменото заключение.

— Смятай ме за твой длъжник — каза той на глас.

— И още как — отвърна Елм. — А сега слушай какво ще ти кажа за твоята гилза: доста е препатила. С такъв материал не се работи лесно.

— Разбирам.

— Какво ли разбираш ти… Но очевидно искаш да знаеш дали гилзата е свързана с куршума, който е намерен в тялото на самоубиеца?

— Да.

Мълчание.

— Да — повтори Мартин Бек. — Много искам да знам.

— Свързана е — каза Елм.

— Това сигурно ли е?

— Нима не ти казах, че ние тук не се занимаваме с догадки?

— Извинявай. Значи гилзата е от този куршум.

— От него е. Пистолетът да е случайно при тебе?

— Не. Нямам представа къде е.

— Затова пък аз знам къде е — сухо произнесе Елм, — Той лежи пред мен на бюрото.

В леговището на специалната група на Гунгсхолмсгатан цареше мрачно настроение. Булдозера Улсон беше отскочил до полицейското управление за инструкции. Началникът на ЦПУ издаде заповед, в печата да не изтече никаква информация и той нямаше търпение да узнае какво точно не трябва да изтече.

Колберг, Рьон и Гюнвалд Ларсон седяха мълчаливо, в пози, които изглеждаха като пародии на Роденовия мислител.

На вратата се почука и в кабинета влезе Мартин Бек.

— Здравейте — каза той.

— Здравей — отвърна Колберг.

Рьон кимна. Гюнвалд Ларсон изобщо не реагира.

— Какво сте провесили носове.

Колберг погледна приятеля си.

— Сигурно има причина. Затова пък ти си доста бодър. Просто не може да те познае човек. На какво дължим внимание? Тук никой не идва доброволно.

— Смятай ме за изключение. Ако не греша, при вас тук се намира един оригинал на име Мауритсон.

— Тук е — потвърди Рьон. — Убиецът от Хурнсгатан.

— За какво ти е? — подозрително попита Колберг.

— Искам да се видя за малко с него.

— За какво?

— Да си побъбрим малко, ако е възможно.

— Не виждам ползата — каза Колберг. — Той говори всичко, но не и това, което трябва.

— Отрича?

— Изцяло. Но той е разобличен. Намерихме в къщата му дрехите, с които е действувал. Намерихме и оръжието, с което е извършено убийството. Пистолетът е неопровержимо доказателство.

— По какъв начин?

— Серийният номер е изтрит. Браздите по метала са направени от пилата, която намерихме в чекмеджето на нощното му шкафче. Потвърждава се от микрофотоснимката. Изцяло. А той отрича нагло.

— Аха — каза Рьон. — Свидетелите също го познаха.

— Да… — Колберг замълча, натисна няколко копчета на телефона и се разпореди.

— Сега ще го доведат.

— Къде мога да поговоря с него? — попита Мартин Бек.

— Ако искаш в моя кабинет — предложи Рьон.

— И, моля те, пази тази мърша — процеди Гюнвалд Ларсон. — Нямаме си друга.

… Мауритсон се появи след пет минути в белезници, придружен от цивилен агент.