Пер Вальо - Заключената стая

В петък Мартин Бек се яви в къщата на Тюпегатан в шест без четвърт с бутилка вино в ръка и пакет под мишница. На първия етаж го срещна Рея, облечена само в дълга лилава роба, тя трополеше по стъпалата. С червени дървени налъми, държейки в двете си ръце по една торба с боклук.

— Здравей — поздрави тя. — Хубаво е, че дойде. Ще ти покажа нещо.

— Дай ми торбите — предложи той.

— Защо, това е боклук. Пък и без това ръцете ти са заети. Ще ми отвориш ли?

Мартин Бек отвори вратата към двора и Рея отиде към боклукчийските сандъци.

… В кухнята на чаша чай седяха две момичета — Ингела и една друга, която той още не беше виждал.

— Какво искаш да ми покажеш? — попита той.

— Сега — каза Рея. — Да вървим.

Мартин Бек тръгна подире й.

Тя посочи една от вратите, които водеха към антрето.

— Ето, моля. Заключената стая.

— Детската?

— Точно така. Никого няма, а е заключена отвътре.

Той я погледна внимателно. Колко е весела и жизнерадостна днес…

— Вратата се затваря отвътре с райбер, Сама го завинтих. За да могат децата, когато им се прииска, да се скрият.

— Но нали тях ги няма в къщи?

— Ех, глупчо! Почиствах стаята, минах с прахосмукачката, а след това тръшнах вратата. Райберът е паднал и се е зацепил за скобата. Сега не се отваря.

Той натисна вратата. Вярно, не помръдваше.

— И как ще отвориш сега?

Тя сви рамене:

— Изглежда, ще трябва да се употреби сила. Действай. Както се казва, мъжете ги държат в къщи за такива неща.

Сигурно той изглеждаше много глупаво, защото тя се разсмя. После го погали бързо по бузата.

— Добре, остави я. Сама ще се справя. Но каквото и да стане, пред тебе е заключена стая. Не знам само кой вариант.

Рея хвана дръжката на вратата, събу десния си налъм и се опря в касата на вратата с крак.

— Почакай — намеси се той. — По добре аз.

— Добре — отмести се тя и отиде в кухнята при гостенките си.

Мартин Бек оглежда известно време вратата. След това постъпи точно така, както и Рая — опря се с крак в касата и хвана дръжката. Тя беше стара, солидна и правеше напълно надеждно впечатление.

Отначало той натисна не много силно, но втория път блъсна вече както трябва. Едва на петия опит усилията му се увенчаха с успех — винтовете поддадоха с жално скриптене и вратата се разтвори.

Не бяха издържали винтовете, които крепяха куката на райбера, а скобата беше на мястото си, сякаш беше запоена в касата. Тя беше отлята заедно с опорната пластина. Мартин Бек се огледа. Стаята беше празна, прозорецът затворен.

В кухнята разговаряха оживено за геноцида във Виетнам. — Рея — каза той, — къде са инструментите? Ще завинтя куката.

— Ей там, в сандъчето.

Ръцете и бяха заети с бродерия и тя посочи с крак.

Той намери отвертка и шило, но тя го спря:

— Не е толкова бързо. Вземи си чаша и сядай при нас. Виж какви кифли е изпекла Ана.

Той седна и се зае с една прясна кифла, слушайки разсеяно разговора им, но затова пък в мозъка му сякаш се включи магнетофон, който възпроизвеждаше съвсем друг разговор, станал преди единадесет дни.

Разговор в един от коридорите на Стокхолмския градски съд, състоял се във вторник, четвърти юли, хиляда деветстотин седемдесет и втора година.

МАРТИН БЕК: Значи вие избихте шплинтите на пантите, отворихте вратата и след това влязохте в жилището?

КЕНЕТ КВАСТМУ: Точно така.

МАРТИН БЕК: Кой влезе пръв?

КЕНЕТ КВАСТМУ: Аз. Кристиансон вървеше след мен.

МАРТИН БЕК: Какво направи, когато влезе, по-подробно?

КЕНЕТ КВАСТМУ: В стаята беше полутъмно, но аз видях на пода трупа, на два-три метра от прозореца.

МАРТИН БЕК: По-нататък. Помъчи се да си спомниш всичко подробно.

КЕНЕТ КВАСТМУ: В стаята не можеше да се диша. Аз заобиколих тялото и отидох до прозореца.

МАРТИН БЕК. Прозорецът беше ли затворен?

КЕНЕТ КВАСТМУ: Да. И щорите бяха спуснати. Исках да ги вдигна — не поддадоха. Пружината беше повредена. Но все пак трябваше да се отвори прозорецът, за да се проветри.

МАРТИН БЕК: И какво направи ти?

КЕНЕТ КВАСТМУ: Просто издърпах щорите встрани и отворих прозореца. След това навихме щорите и наместихме пружината. Но това беше по-късно.

МАРТИН БЕК: Прозорецът беше ли затворен?

КЕНЕТ КВАСТМУ: Да, във всеки случай едното сюрме беше закачено за куката. Аз го повдигнах и отворих прозореца.

МАРТИН БЕК: Спомняш ли си какво беше това сюрме. Горното или долното?

КЕНЕТ КВАСТМУ: Не мога да кажа точно. Май че горното. За долното не си спомням. Струва ми се, че него също го отворих… Не, не помня.