Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ЕСТРАГОН. Стига! Уморих се.

ВЛАДИМИР. Предпочиташ да седиш на едно място и да не правиш нищо, така ли?

ЕСТРАГОН. Да.

ВЛАДИМИР. Както искаш.

Пуска Естрагон, отива да си вземе сакото и си го облича.

ЕСТРАГОН. Да си вървим.

ВЛАДИМИР. Не можем.

ЕСТРАГОН. Защо?

ВЛАДИМИР. Нали чакаме Годо.

ЕСТРАГОН. Вярно. (Владимир започва отново да крачи.) Не можеш ли да стоиш спокойно?

ВЛАДИМИР. Студено ми е.

ЕСТРАГОН. Много рано дойдохме.

ВЛАДИМИР. Както обикновено, преди да се стъмни.

ЕСТРАГОН. Да, но не се стъмва.

ВЛАДИМИР. Ще се стъмни изведнъж, като вчера.

ЕСТРАГОН. И после ще стане нощ.

ВЛАДИМИР. И ще можем да си тръгнем.

ЕСТРАГОН. И след това ще стане пак ден. (Пауза.) К’во да правим, к’во да правим?

ВЛАДИМИР (престава да крачи, остро) . Няма ли да престанеш да се оплакваш? Започваш да ме дразниш с твоето хленчене.

ЕСТРАГОН. Отивам си.

ВЛАДИМИР (забелязва шапката на Лъки) . Я виж!

ЕСТРАГОН. Сбогом.

ВЛАДИМИР. Шапката на Лъки! (Приближава се до нея.) От един час съм тук и да не съм я забелязал. (Много доволен.) Чудесно!

ЕСТРАГОН. Няма да ме видиш вече.

ВЛАДИМИР. Значи, не съм сгрешил мястото? Сега можем да бъдем спокойни. (Взема шапката на Лъки, разглежда я, оправя я.) Хубава шапка е била. (Слага я на мястото на своята, а своята подава на Естрагон.) На!

ЕСТРАГОН. Какво?

ВЛАДИМИР. Дръж.

Естрагон взема шапката на Владимир. Владимир наглася с две ръце шапката на Лъки. Естрагон слага шапката на Владимир на мястото на своята, а своята подава на Владимир. Владимир взема шапката на Естрагон. Естрагон наглася с две ръце шапката на Владимир. Владимир слага шапката на Естрагон на мястото на шапката на Лъки, шапката на Лъки подава на Естрагон. Естрагон взема шапката на Лъки. Владимир наглася с две ръце шапката на Естрагон. Естрагон слага шапката на Лъки на мястото на шапката на Владимир, а шапката на Владимир подава на Владимир. Владимир взема шапката си. Естрагон наглася с две ръце шапката на Лъки. Владимир слага своята шапка на мястото на шапката на Естрагон, а шапката на Естрагон подава на Естрагон. Естрагон взема шапката си. Владимир наглася своята шапка с две ръце. Естрагон слага шапката си на мястото на шапката на Лъки, а шапката на Лъки подава на Владимир. Владимир взема шапката на Лъки. Естрагон наглася с две ръце своята шапка. Владимир слага шапката на Лъки на мястото на своята, а своята подава на Естрагон. Естрагон взема шапката на Владимир. Владимир наглася с две ръце шапката на Лъки. Естрагон подава шапката на Владимир, който я взема и я подава на Естрагон, който я взема и я подава на Владимир, който я взема и я хвърля. Всичко това с много бързи движения.

ВЛАДИМИР. Добре ли ми е?

ЕСТРАГОН. Откъде да знам.

ВЛАДИМИР. Не, ама как ме намираш?

Той върти кокетно глава наляво и надясно. Заема пози на манекен.

ЕСТРАГОН. Ужасен.

ВЛАДИМИР. Но не повече от обикновено, нали?

ЕСТРАГОН. Толкова.

ВЛАДИМИР. Значи мога да я нося? Моята ми убиваше. (Пауза.) Как да кажа… (Пауза.) Стягаше ме.

ЕСТРАГОН. Отивам си.

ВЛАДИМИР. Не искаш ли да играем на нещо?

ЕСТРАГОН. На какво?

ВЛАДИМИР. Можем да играем на Поцо и Лъки.

ЕСТРАГОН. Не я знам.

ВЛАДИМИР. Аз ще бъда Лъки, а ти ще бъдеш Поцо. (Заема позата на Лъки, наведен под тежестта на багажите. Естрагон го гледа смаяно.) Почвай!

ЕСТРАГОН. Какво трябва да правя?

ВЛАДИМИР. Ругай ме!

ЕСТРАГОН. Мръсник!

ВЛАДИМИР. По-силно.

ЕСТРАГОН. Гад, животно!

Владимир прави няколко крачки, връща се назад, все така наведен.

ВЛАДИМИР. Кажи ми да мисля!

ЕСТРАГОН. Какво?

ВЛАДИМИР. Кажи ми: мисли, свиня такава!

ЕСТРАГОН. Мисли, свиня такава!

Мълчание.

ВЛАДИМИР. Не мога!

ЕСТРАГОН. Стига толкова.

ВЛАДИМИР. Кажи ми да танцувам.

ЕСТРАГОН. Отивам си.

ВЛАДИМИР. Танцувай, свиня такава. (Извива се на място. Естрагон излиза бързо.) Не мога! (Вдига глава, вижда, че Естрагон го няма. Надава сърцераздирателен вик.) Гого! (Мълчание. Той започва да крачи по сцената, почти тичешком. Естрагон се връща бързо. Задъхан, тича към Владимир. Двамата се спират на няколко крачки един от друг.) Слава Богу!