Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ЕСТРАГОН (задъхан) . Прокълнат съм!

ВЛАДИМИР. Къде беше? Помислих, че си си отишъл завинаги.

ЕСТРАГОН. До склона. Идат.

ВЛАДИМИР. Кой?

ЕСТРАГОН. Не знам.

ВЛАДИМИР. Колко са?

ЕСТРАГОН. Не знам.

ВЛАДИМИР (тържествуващ) . Това е Годо! Най-накрая! (Целува с въодушевление Естрагон.) Гого, това е Годо! Спасени сме! Да го посрещнем! Ела! (Дърпа Естрагон към кулисата. Естрагон се опъва, освобождава се, излиза, тичайки, от другата страна.) Гого, върни се! (Мълчание. Владимир тича към кулисата, откъдето преди малко е влязъл Естрагон. Гледа в далечината. Естрагон се връща забързан, тича към Владимир, който се обръща.) А, ето те пак!

ЕСТРАГОН. Прокълнат съм!

ВЛАДИМИР. Далеч ли беше?

ЕСТРАГОН. До началото на склона. И оттам идват.

ВЛАДИМИР. Обкръжени сме! (Подплашен, Естрагон се спуска към дъното на сцената, заплита се в него, пада.) Глупак! Оттам няма изход. (Владимир отива да го вдигне, довежда го до рампата. Жест към публиката.) Тук няма никой. Бягай оттук! Хайде! (Блъска го към трапа. Естрагон отстъпва уплашено.) Не искаш ли? Е, да, разбирам те. Чакай. (Размишлява.) Единственият ти изход е да изчезнеш.

ЕСТРАГОН. Къде?

ВЛАДИМИР. Зад дървото. (Естрагон се колебае.) Бързо! Зад дървото. (Естрагон тича и застава зад дървото, което го скрива само отчасти.) Не мърдай! (Естрагон излиза иззад дървото.) Явно от това дърво няма да имаме никаква полза. (Към Естрагон.) Да не си луд?

ЕСТРАГОН (по-спокоен) . Откачих. (Засрамено навежда глава.) Извинявай! (Гордо изправя глава.) Край! Сега ще видиш. Кажи какво да правя.

ВЛАДИМИР. Няма какво да правиш.

ЕСТРАГОН. Ти ще застанеш там. (Повлича Владимир към лявата кулиса, поставя го в оста на пътя, с гръб към стената .) Тук, и не мърдай, отваряй си очите. (Тича към другата кулиса. Владимир го гледа през рамо. Естрагон спира, гледа в далечината, обръща се. Двамата се гледат през рамо.) Гръб до гръб, както в доброто старо време! (Продължават да се гледат известно време, след това всеки възобновява дебненето. Дълго мълчание.) Нищо ли не виждаш?

ВЛАДИМИР (обръщайки се) . Какво?

ЕСТРАГОН (по-силно) . Нищо ли не виждаш?

ВЛАДИМИР. Не.

ЕСТРАГОН. И аз.

Възобновяват дебненето. Дълго мълчание.

ВЛАДИМИР. Сторило ти се е.

ЕСТРАГОН (обръщайки се) . Какво?

ВЛАДИМИР (по-силно) . Сторило ти се е.

ЕСТРАГОН. Не викай!

Възобновяват дебненето. Дълго мълчание.

ВЛАДИМИРи ЕСТРАГОН (обръщайки се едновременно) . Ами ако…

ВЛАДИМИР. О, извинявай!

ЕСТРАГОН. Слушам те.

ВЛАДИМИР. Не, не!

ЕСТРАГОН. Да, да!

ВЛАДИМИР. Прекъснах те.

ЕСТРАГОН. Не, аз те…

Гледат се с яд.

ВЛАДИМИР. Хайде, стига церемонии.

ЕСТРАГОН. Хайде, не упорствай!

ВЛАДИМИР (силно) . Довърши си мисълта, ти казвам.

ЕСТРАГОН (по същия начин) . Ти си я довърши.

Мълчание. Тръгват един към друг, спират се.

ВЛАДИМИР. Нещастник!

ЕСТРАГОН. Точно така. Дай да се ругаем.

ВЛАДИМИР. Тъпак!

ЕСТРАГОН. Паразит!

ВЛАДИМИР. Недоносче!

ЕСТРАГОН. Мръсна въшка!

ВЛАДИМИР. Плъх!

ЕСТРАГОН. Евнух!

ВЛАДИМИР. Кретен!

ЕСТРАГОН (с безпрекословен тон) . Критик!

ВЛАДИМИР. Ох! (Залита, присвива се и се извръща.)

ЕСТРАГОН. А сега да се сдобрим.

ВЛАДИМИР. Гого!

ЕСТРАГОН. Диди!

ВЛАДИМИР. Дай си ръката.

ЕСТРАГОН. Ето я.

ВЛАДИМИР. Ела в прегръдките ми!

ЕСТРАГОН. В прегръдките ти!

ВЛАДИМИР (разтваряйки ръце) . Тука!

ЕСТРАГОН. Хайде!

Прегръщат се. Мълчание.

ВЛАДИМИР. Как бързо минава времето, когато се забавлява човек!

Мълчание.

ЕСТРАГОН. А сега какво ще правим?

ВЛАДИМИР. Докато чакаме.

ЕСТРАГОН. Докато чакаме.

Мълчание.

ВЛАДИМИР. А дали да не си направим упражненията?

ЕСТРАГОН. Движенията.

ВЛАДИМИР. Приклякванията.