Самюъл Бекет - В очакване на Годо

Пауза.

ЕСТРАГОН. Най-добре ще е да ме убиеш, като другия.

ВЛАДИМИР. Кой другия? (Пауза.) Кой другия?

ЕСТРАГОН. Като милиардите други.

ВЛАДИМИР (наставнически) . Всеки носи своето собствено кръстче (въздиша) , докато трае краткото „докога“ и още по-краткото „след това“. (Размисля.)

ЕСТРАГОН. Виж какво, нека поне се опитаме да разговаряме по-спокойно, щом не можем да мълчим.

ВЛАДИМИР. Така си е, ние сме неизчерпаеми.

ЕСТРАГОН. То е, за да не мислим.

ВЛАДИМИР. Имаме си извинение.

ЕСТРАГОН. То е, за да не чуваме.

ВЛАДИМИР. Имаме си причини.

ЕСТРАГОН. Всички мъртви гласове.

ВЛАДИМИР. Приличат на шум от криле.

ЕСТРАГОН. От листа.

ВЛАДИМИР. От пясък.

ЕСТРАГОН. От листа.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Те говорят всички едновременно.

ЕСТРАГОН. Всеки за себе си.

Пауза.

ВЛАДИМИР. По-скоро шептят.

ЕСТРАГОН. Мърморят.

ВЛАДИМИР. Шушукат.

ЕСТРАГОН. Мърморят.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Какво казват?

ЕСТРАГОН. Говорят за живота си.

ВЛАДИМИР. Не им ли е достатъчно, че са го живели.

ЕСТРАГОН. Нужно им е да говорят за него.

ВЛАДИМИР. Не им ли стига, че са умрели.

ЕСТРАГОН. Не им стига.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Прилича на шум от пера.

ЕСТРАГОН. От листа.

ВЛАДИМИР. От пепел.

ЕСТРАГОН. От листа.

Дълго мълчание.

ВЛАДИМИР. Кажи нещо.

ЕСТРАГОН. Опитвам се.

Дълго мълчание.

ВЛАДИМИР (тревожен) . Кажи каквото и да е.

ЕСТРАГОН. Какво ще правим сега?

ВЛАДИМИР. Нали чакаме Годо?

ЕСТРАГОН. Вярно.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Работата е, че е мъчно.

ЕСТРАГОН. Защо не попееш?

ВЛАДИМИР. Не, не. (Мисли.) Може би да започнем отначало.

ЕСТРАГОН. Да, това не ми се струва много трудно.

ВЛАДИМИР. Само началото е трудно.

ЕСТРАГОН. Можем да започнем откъдето и да е.

ВЛАДИМИР. Да, но трябва да решим.

ЕСТРАГОН. Така е.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Помогни ми.

ЕСТРАГОН. Опитвам се.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Когато търсиш — чуваш.

ЕСТРАГОН. Така е.

ВЛАДИМИР. И това ти пречи да намериш.

ЕСТРАГОН. Вярно.

ВЛАДИМИР. И това ти пречи да мислиш.

ЕСТРАГОН. И все пак мислиш.

ВЛАДИМИР. Ами, не можеш.

ЕСТРАГОН. Точно така, дай да си противоречим.

ВЛАДИМИР. Не можем.

ЕСТРАГОН. Мислиш ли?

ВЛАДИМИР. Вече няма опасност да мислим.

ЕСТРАГОН. Тогава от какво се оплакваме?

ВЛАДИМИРМисленето не е най-страшното.

ЕСТРАГОН. Разбира се, разбира се, но вече е нещо.

ВЛАДИМИР. Какво значи „вече е нещо“?

ЕСТРАГОН. Точно така, дай да си поставяме въпроси.

ВЛАДИМИР. Какво искаш да кажеш с това „вече е нещо“?

ЕСТРАГОН. Ами едно нещо в по-малко.

ВЛАДИМИР. Е, да, естествено.

ЕСТРАГОН. Е тогава? Защо да не се сметнем за щастливи?

ВЛАДИМИР. Страшното е, че сме мислили вече.

ЕСТРАГОН. Да, но случвало ли ни се е някога?

ВЛАДИМИР. Откъде идват всички тези трупове?

ЕСТРАГОН. Тези скелети?

ВЛАДИМИР. Точно така.

ЕСТРАГОН. Да, разбира се.

ВЛАДИМИР. Трябвало е да мислим малко.

ЕСТРАГОН. Още в началото.

ВЛАДИМИРКупища трупове.

ЕСТРАГОН. Трябва само да не ги гледаме.

ВЛАДИМИР. Не можем.

ЕСТРАГОН. Вярно.

ВЛАДИМИР. Макар че сме.

ЕСТРАГОН. Какво сме?

ВЛАДИМИРМакар че сме мислили.

ЕСТРАГОН. Трябва да се обърнем решително към природата.

ВЛАДИМИР. Опитвали сме.

ЕСТРАГОН. Вярно.

ВЛАДИМИР. Но това не е най-страшното, разбира се.

ЕСТРАГОН. Кое?

ВЛАДИМИР. Че сме мислили.

ЕСТРАГОН. Разбира се.

ВЛАДИМИР. Можехме да минем и без всичко това.

ЕСТРАГОН. Какво правиш!

ВЛАДИМИР. Да, да.

Мълчание.

ЕСТРАГОН. Не беше лошо като упражнение.