Крис Удинг - Воалът на господството

Що се отнася до Кайлин, тя заживя в Императорската цитадела, без да спира да крои планове за бъдещето. Около нея възстановяването на Аксками кипеше с пълна сила — разрушаваха се димните ями, реконструираха се големите храмове, разтуряше се Черната стража. Това обаче почти не я интересуваше. Както винаги, тя мислеше най-вече за организацията си.

Прекратяването на действието на покварата в земята означаваше, че щяха да се раждат все по-малко Различни, което от своя страна водеше до предположението, че от един момент нататък вече нямаше да се появяват хора, които да имат дарбата да управляват своята кана . Тогава щеше да се наложи да позволи на Сестрите да се размножават, но при най-строги условия и с внимателно подбрани самци. След като вещерите бяха извадени от играта, Аленият орден нямаше никаква конкуренция в полето на чаросплетието, но никой не знаеше дали някой ден нещата нямаше да се променят. Именно затова трябваше да са готови за подобна възможност. Сестрите щяха да увеличават както числеността си, така и силите си, и щяха да се втъкат в обществото и да станат незаменими — по-незаменими и от чаросплетниците. Кой обаче можеше да каже какво щеше да стане след един век? Ами след десет века? Дали щяха да бъдат като богове? Или щяха да изчезнат като марионетките на Арикарат? Навярно нямаше да доживее, за да разбере — навярно нейната кана щеше да пресъхне, а тя самата щеше да остарее и умре. А може би щеше да е жива, докато не настъпеше апокалипсисът, предречен от Ксхианг Ксхи, и цялата планета не загинеше в огън. Можеше пък дотогава да е успяла да отиде някъде другаде.

Кайлин се замисли за чаросплетните китове и за това, което бяха оставили, когато си отидоха. Знаеше, че нямаше да са в безопасност завинаги.

Напоследък мислите й се насочваха все по-често и по-често към опустелите вещерски манастири, които бяха запечатани от Сестрите и около тях бяха разположени защитни прегради. Все по-често и по-често тя се питаше какво ли имаше в недрата им и какви ли тайни криеха мрачните им подземия… Тайни, които тя можеше да използва, за да защити себе си и своята организация.

Все по-често и по-често Кайлин си мислеше за машините.

От хилядата ткиуратци, които бяха слезли на сарамирския бряг през зимата, бяха останали двеста. Седемдесет от тях се върнаха в Окхамба, за да разкажат за случилото се. Другите останаха.

Заради участието им в унищожението на Арикарат Император Зан реши да им подари земя. По искане на Мишани татуираните бойци получиха неголяма ивица от западното крайбрежие на Сарамир, намираща се на североизток от Ханзеан и южно от именията на рода Коли около залива Матакса. Благородникът, който бе притежавал тази територия, беше убит от чаросплетниците, които бяха заграбили собствеността му. Ткиуратците си построиха неголямо поселище там — с множество шатри репка и причудливи постройки, издигнати на колове и свързани посредством въжени мостчета. Обстоятелството, че се намираха в Сарамир, ни най-малко не ги накара да променят начина си на живот и те не спираха да озадачават съседите си със странните си обичаи и схващания.

Мишани така и не успя да разбере защо повечето ткиуратци предпочетоха да останат. От онова, което бе научила от тях, тя подозираше, че мястото просто им бе харесало и зад решението им не се криеше някакво по-дълбоко значение. Това обаче не се отнасяше за Тсата. Той реши да остане в Сарамир поради съвсем конкретна причина.

След като статутът на благородническите семейства бе възстановен, Мишани се завърна в бащиното си имение край залива Матакса. В крайна сметка тя продължаваше да е част от рода Коли и кончината на майка й и баща й я правеше наследница на семейното имущество. След унищожаването на вещерите и в процеса на реставриране на Империята родът Коли изгуби голяма част от силите си, понеже Черната стража се състоеше най-вече от бойци на Авун, а повечето черностражници бяха екзекутирани заради престъпленията си. Родът на Мишани обаче продължаваше да държи доста фамилии в хватката на договорите и концесиите, най-голямата от които бе тази на рода Мумака; той бе започнал отново да извършва между Окхамба и Сарамир, транспортирайки храна от Колоналния търговски консорциум, за да потуши глада. По едно време Мишани се бе замислила дали да освободи рода Мумака от задълженията към фамилията й като благодарност за онова, което техният наследник Чиен беше направил за нея в миналото, но сега бе доволна, че не бе осъществила намеренията си. По време на войната родът Мумака бе предпочел да остане отвъд океана; въпреки че бяха могъщи, представителите му не бяха действали достойно. От друга страна, не биваше да се пренебрегва и обстоятелството, че самата Мишани, като глава на аристократична фамилия, имаше нужда от всички предимства, които можеше да получи, и това играеше голяма роля при вземането на решения, засягащи просперитета на рода й.