Крис Удинг - Воалът на господството

Той изригна пред нея, а необятната му същност взриви възприятията й. Тя висеше в чаросплетието, в центъра на паяжина от милиони опънати до краен предел нишки, всяка от които обтягаше болезнено същността й, все едно бе разпъната за мъчения; а ето че трябваше да понесе и гибелния взор на един от чудовищните левиатани, които обитаваха вселената на златистите нишки. Младата жена отдавна бе преминала отвъд границите на болката; съзнанието й потрепваше на ръба на скъсването, неспособно да оцелее в тези кошмарни условия. Неописуемото мъчение бе заличило миналото, настоящето и бъдещето, превръщайки се във вечна преизподня, и единственото, което беше останало от Кайку, бе тази тъничка нишка на волята, която й нашепваше да устои и която противно на всякаква логика отказваше да се скъса.

Вещерските камъни умираха. Един подир друг те се разпадаха, унищожавани отвътре от Сестрите.

Велената на неизброимите нишки продължи да се сгърчва и разширява — появяваха се още чаросплетни китове. Кайку изобщо не осъзнаваше това. Бе прекрачила отвъд селенията на разума и възприятията. От нея бе останал само един неистов стремеж, захранван от силата на волята й, който отдавна беше изчерпал ресурсите на тялото и съзнанието й.

Посестримите й се завръщаха. Тя усети как минават покрай нея и сребристата искрица на проникновението проблесна в опустошеното й съзнание. Вещерските камъни бяха унищожени — всички, с изключение на този, който тя продължаваше отчаяно да крепи. Въпреки че надеждите да спаси останалата част от мрежата отдавна бяха загинали, скалата първоизточник не прекратяваше титаничните си усилия да се самоунищожи.

„Всичко свърши“ , помисли си Кайку и пусна нишките, които държеше.

Тсата и оцелелите ткиуратци чакаха в залата с металната кула, без да смеят да помръднат. Бояха се да не би всичко това да се окаже някакъв номер. Масивните железни крила на вратата се бяха плъзнали бавно встрани, задействани от мисълта на чаросплетниците, но сцената, която разкриха, нямаше нищо общо с очакванията на татуираните бойци.

Пред погледите им лежаха около тридесетина вещери и всички бяха мъртви. Зад тях няколко десетки Различни изчадия се биеха ожесточено помежду си, а други тичаха по коридора. Десетина Възли стояха съвършено неподвижно с отпуснати рамене, но въпреки белите маски, които скриваха лицата им, бе очевидно, че нещо вътре в тях бе угаснало завинаги. Тсата гледаше невярващо как един от тях бе повален от острилия, която започна да го разкъсва със свирепи движения. Въезлът дори не помръдна, докато звярът ръфаше плътта му.

— Огън! — извика един от ткиуратците и пукотът на пушките процепи просторното помещение. Градушката от куршуми покосяваше и Възли, и Различни хищници. Тези изчадия, които не бяха убити, избягаха с вой, а някогашните им кукловоди се строполиха на земята, където останаха да лежат неподвижно.

Притиснал счупената си ръка към гърдите си, Тсата наблюдаваше подозрително сцената, стискайки зъби от болка. Изведнъж сънародниците му нададоха радостен вик. Бяха се досетили преди него какво всъщност се беше случило. Вещерските камъни бяха унищожени.

Навсякъде из Сарамир последиците бяха същите. Чаросплетниците умираха, строполявайки се като марионетки, чиито конци са били отрязани. Останалите без инструкции възли застиваха неподвижно и не помръдваха отново. Съзнанията им бяха пусти, изпразнени напълно от съдържание, и повечето оставаха на местата си, докато не погинеха от глад или не бяха убити от Различните хищници или отмъстителното население. На обитателите на Сарамир им трябваше доста време, докато разберат какво точно се бе случило в секундата, когато лунният бог беше издъхнал, но щом осъзнаеха това, избухваха в дива радост; цели градове се отдаваха на бурно веселие и хората не можеха да повярват, че светът им отново беше станал техен.

Тсата обаче се интересуваше само от едно. Сложният механизъм, който бе отвел Сестрите при вещерския камък, отново проскърцваше и потракваше, за да ги върне обратно. За да върне Кайку отново при него. Татуираният мъж се приближи до вратата в металната кула, издигаща се в центъра на залата. Сънародниците му се събраха около него, изпълнени с очакване. Най-накрая вещерското съоръжение замлъкна и вратата се отвори.

Вътре се виждаха пет Сестри, приведени над шестата, която лежеше в ръцете на Кайлин. На пода на металната клетка имаше Маска, сцепена на две. Маската на Кайку.