Питър Строб - Джулия

— Ти си единственият мъж, когото съм желала, освен Магнус. Но…

— Имам нужда от теб — повтори той. — Ти си хубава, Джулия, хубава.

Като я държеше все така до себе си, той се обърна, ритна чинията и обърна една мръсна бутилка от мляко и, стенейки тихо от усилието, я постави да легне на дюшека.

— Моля те, Джулия, остани с мен.

Наведе се и започна да разкопчава корсажа й; погали с устни закръгления й корем. Под светлината на единствената лампа, поставена до дюшека, лицето й изглеждаше покрито с червеникави петна.

— Не мога — простена тя.

— Можеш всичко, което искаш. — Той отстрани корсажа и постави устните си върху облия хълм на гърдата й. После легна настрани и я целуна. Устата й беше топла и месеста като сочен плод.

— Марк…

— Шшт…

— Не мога, Марк — Въпреки това не правеше нищо, за да се отдръпне от него. — Остани просто до мен — каза тя.

Марк измъкна корсажа през раменете й и го хвърли в края на леглото. Свали бързо ризата си и отново я целуна дълго. Джулия оставаше неподвижна, със стъклени, зачервени очи, втренчени в лампата, която й пречеше да вижда. След като свали колана и обувките, Марк събу и панталона си.

— Да — каза той, — просто ще остана до теб.

— Обещай, моля те.

— Да.

Свали бельото си, докато тя събличаше с автоматични движения останалото от дрехите по нея.

— Къщата ти е в хубав безпорядък — каза, като постави полата върху корсажа.

— Докосни ме. — Той насочи ръката на Джулия.

— Ти си нежен. — Тя му се усмихна. — Моят голям и нежен Марк.

— Още ме боли главата — призна той. — Обикновено ми минава.

Джулия беше поставила нерешително ръката си върху пениса му, като купа.

— Не, остави я там.

Беше започнал да изпитва желание и пенисът му леко се изду. Изведнъж ръката на Джулия се събуди. Той погали гърдите й с език и плъзна ръката си между бедрата й. Тялото на Джулия приличаше на огромна поляна, топла и плодородна.

— Господи! — възкликна той. — Какво е станало с бедрата ти?

По тях имаше големи, виолетови белези.

— Нараних се онази нощ, когато влезнах в къщата през един прозорец. Бях загубила ключа.

— По дяволите! — възкликна Марк. Беше изгубил слабата ерекция, която бе успял да получи накрая. Слепоочията му биеха болезнено. Сложи глава на възглавницата, до главата на Джулия, и се опита да придърпа чаршафа върху тях. Докосна хладно коляно, извивката на прасеца, после се изправи и видя, че чаршафът беше целият увит в краката им. Отпусна глава и затвори очи. Чувстваше ръцете на Джулия на гърба си, излъчващи топлина. Плъзна ръка между бедрата й и я погали — почувства дългите, твърди косми.

— Не — каза тя, притискайки го изведнъж твърде силно. — Не прави това. Само остани с мен.

Всъщност Марк не беше способен на нещо друго. Главата му като че ли се беше увеличила двойно. А между краката си имаше само развихрена празнота. Изгаси лампата и се вкопчи в топлото тяло на Джулия, защото в стаята то го привличаше, както морското дъно притегля котвата. Главата му намери възглавничката на една гърда. Всичко се завъртя около него. Опита се да получи ерекция само чрез волята си, но мозъкът му не беше способен да задържи необходимата картина. Имаше усещането, че тялото му пътува, преминава големи пространства към един куп от светлини. Гласът на Джулия скъси разстоянията, но не можеше да се съсредоточи вече върху това, което тя казваше.

— … не преставам да виждам гротескни личности. Видя ли онзи човек в бирарията? Вместо ръка имаше съвсем червен израстък — нещо като заздравяла тъкан, а устата му… — Той направи усилие да си каже наум: „Не видях никакъв човек с една ръка в бирарията“ — … пълна с оглупели хора с безизразни лица, които се опитваха да ме хванат… тази стара жена в Бредлендс… ругаеше…

Гласът на Джулия изчезна напълно.

На другата сутрин нея я нямаше и тялото му се изправи ненужно, болезнено в празното легло. Върху възглавницата, точно до главата си видя една бележка, в която пишеше: „Ти си очарователен. Отивам да продължа издирванията си. Целувки.“ Под нея имаше чек за сто лири.

Духът не беше одобрил отсъствието на Джулия през цялата нощ. Когато се върна вкъщи с намерението да се измие и преоблече, преди да тръгне да търси Пол Уинтър и Дейвид Суифт, тя забеляза, не много изненадана, че някои столове бяха съборени и по всички ъгли на всекидневната имаше разхвърляни възглавнички. Чуваше яростно тупуркане на първия етаж, но знаеше, че то щеше да спре щом започне да се изкачва по стълбите. Сред този шум някакво радио свиреше блудкава танцова мелодия от четиридесетте години, но и това щеше да изчезне. Споменът за странната и непохватна нощ, която бе прекарала с Марк — той бе останал до нея неподвижен, така инертен, като че ли беше упоен — започна да избледнява. През всичките дълги часове, след като опиянението от алкохола беше изчезнало, тя чувстваше, заедно с нежността към Марк, че беше на истинското си място, там, където ставаха важни събития. Неспособността на Марк да се люби беше облекчение. Далече от къщата си, откъсната за известно време от разследването, тя търсеше само утеха, за да забрави опустошението си. С връщането си вкъщи, отново близо до извора на мистерията, тя почувства това опустошение като свой елемент: то беше сиво, властно море, в което плуваше. Това, което и се случваше, беше необходимо — тук тя си беше вкъщи.